— Кои сте вие? — настоя да знае той. Погледът му се местеше неспокойно между Клеър и Джейк. — Какво искате?
— Сигурно трябва да проведем този разговор насаме — каза Джейк. — Дами, ще ни извините ли?
— Не, чакайте — каза бързо Ингъл. — Няма нужда те да си тръгват.
„Той наистина се страхува“, помисли си Клеър. Толкова много, че наистина искаше двете жени да останат. Може би смяташе, че присъствието им му осигурява някаква защита.
Джейк се премести към Ингъл със смъртоносната грация на ловец, приближаващ плячката си. Клеър усети познатата невидима енергия, от която косъмчетата на тила й настръхваха.
Вероятно Ингъл също я усети и направи още няколко крачки назад. В края на краищата той също имаше паранормална чувствителност. Джейк го последва във вътрешния офис.
Клеър бързо влезе и затвори вратата пред слисаните лица на двете жени.
— Не можете да правите това! — каза Ингъл с дрезгав от паника глас. — Как смеете да нахълтвате така?
— Седни! — заповяда му Клеър.
— Вие сте измамниците, не аз — изстреля той отчаяно.
— Как смеете да нахълтвате така?
— Чу дамата — каза Джейк. — Седни!
Ингъл преглътна трудно. Обърна се, мина бързо зад бюрото си и рязко седна.
Джейк отново се приближи до него, също толкова бързо или дори по-бързо от първия път. На Клеър й се стори, че докато тя мигна веднъж с очи, той заобиколи бюрото и стисна дясната китка на Ингъл.
— Никакви оръжия — предупреди го Джейк.
Той отвори чекмеджето, към което беше посегнал Ингъл, и извади оттам един пистолет. Провери бързо останалите чекмеджета и опипа под плота на бюрото. Когато се успокои, че е проверил навсякъде, взе пистолета и го отпусна до тялото си.
— Дланите върху бюрото! — нареди той на Ингъл. — Така че да ги виждам.
Клеър погледна Джейк и повдигна въпросително вежди.
Той поклати глава.
— Почти сигурно е, че това не е пистолетът, с който е бил убит Макалистър или който и да е, в интерес на истината. По него няма никакви следи. Чист е.
— За какво говорите? — попита Ингъл. — Не съм убил Макалистър.
Клеър се обърна към него.
— Някой го е направил.
— Но не аз. — Ингъл сякаш се преви надве. Постави дланите си върху бюрото. — Добре, разбирам какво става. Да говорим по същество. Колко ще ми струва това?
Клеър седна на единия от двата посетителски стола и кръстоса крака.
— Ще се измъкнеш чист. Ние само искаме някои отговори.
— Глупости! — възрази Ингъл. — Мога да позная, когато някой е изнудвач. Искате пари.
— Не — усмихна се Клеър студено. — Само отговори.
— За какво? — попита той уморено.
— За това кой е искал да играеш ролята на доктор Роланд Моубрей във Финикс — отвърна Клеър.
Ингъл я погледна за момент и после се обърна към Джейк.
— Първо ми кажете с кого си имам работа.
— Аз съм от „Джоунс и Джоунс“ — каза Джейк.
Ингъл се изненада.
— Не съм направил нищо, с което да привлека вниманието на „Джоунс и Джоунс“.
— Напротив — увери го Джейк. — Иначе нямаше да съм тук, нали така?
Ингъл го огледа внимателно.
— Кой сте вие? Някой от психарите, които работят за „Джоунс и Джоунс“?
Без да мисли, Клеър скочи на крака, мина покрай Джейк и спря точно пред бюрото. Стовари дланите си върху блестящата повърхност, недалеч от дланите на Ингъл, наведе се напред и каза тихо:
— Господин Солтър не е психар. Той е консултант по специални разследвания. Ще се отнасяш към него с уважение, ясно ли е?
— По дяволите, всички знаят какви откачалници използват понякога „Джоунс и Джоунс“ — оправда се Ингъл.
— Ще го кажа така — прекъсна го Клеър. — Ако не проявиш към господин Солтър съответната степен на професионално уважение, ще се погрижа лично да те предам на полицията в Тъксън още този следобед, с всички доказателства, от които ще се нуждаят, за да те изпратят в затвора за измама. Името и физиономията ти ще цъфнат още във вечерните новини и във вестниците утре сутринта. Разбра ли ме, Ингъл?
Ингъл преглътна няколко пъти.
— Разбира се, госпожице Ланкастър, както кажете. Ще съм щастлив да сътруднича на „Джоунс и Джоунс“.
Сарказмът му бе слабо прикрит, но Клеър реши да не му обръща внимание. Не трябваше да губят ценно време.
Тя дръпна ръце от бюрото му, обърна се и се върна при стола си. С ъгълчето на окото си забеляза, че Джейк изглежда развеселен от станалото. Клеър се изчерви. Той не се нуждае от моята защита, помисли си тя.
Седна отново, кръстоса крака и каза на Ингъл:
— Сега — за кариерата ти като доктор Роналд Моубрей.