Ингъл сякаш се отпусна леко. Той очевидно се притесняваше по-малко сега, когато знаеше, че Клеър и Джейк са свързани с „Джоунс и Джоунс“. Клеър се чудеше има ли нещо, което да го плаши повече от детективите на „Аркейн“.
— Брад Макалистър се свърза с мен — започна Ингъл. — Каза ми, че иска да изпълнявам ролята на психиатър в продължение на около два месеца. Обясни, че ще ме ангажира само два дни седмично и че така няма да пречи на бизнеса ми тук, в Тъксън.
— Вие двамата познавахте ли се, преди той да се свърже с теб? — попита Клеър.
— Не. — Ингъл се усмихна криво. — Не бяхме точно от едни и същи среди. Макалистър беше от големите играчи. Явно беше изкарал милиони през годините. В случай че не сте забелязали, моите клиенти не са от тези, които плащат данъци по най-високата ставка.
— Откъде Макалистър е научил, че можеш да свършиш тази работа във Финикс? — попита Джейк.
Ингъл сви рамене.
— Бил чувал за мен. Възхищавал се на работата ми. Направи ми предложение, на което не можех да откажа. Когато ми каза, че осъществява някаква схема, която е свързана със семейство Глейзбрук, започнах да размислям. Както ви обясних, не съм свикнал да общувам с тези кръгове. Но всичко мина като по часовник, поне отначало.
— А какво стана после? — попита Клеър.
Ингъл се усмихна студено.
— После се появихте вие, госпожице Ланкастър. Отведохте Елизабет толкова бързо, че на Макалистър направо му дойде като гръм от ясно небе. Трябваше му известно време, за да разбере какво е станало. Поздравления! Не мисля, че много хора биха могли да го изненадат.
Клеър застина.
— Той е говорил за мен?
— Да — кимна Ингъл. — Каза ми, че сте проблем, който не е очаквал, но в крайна сметка ми намекна, че е измислил начин да се справи с вас. Честно казано, очаквах да пострадате при нещастен случай. Когато мъртвият се оказа Макалистър, а не вие, предположих, че просто сте го изпреварили, това е всичко.
— Мислил си, че аз съм убила Макалистър?
Той повдигна едната си вежда.
— Вие бяхте човекът, който намери тялото. Знаех, че имате мотив. Искахте да спасите Елизабет от ноктите на Макалистър. Вярно, не беше мотивът, който ви приписваха слуховете, но ми изглеждаше достатъчно разумен.
— Знаел си, че нямам връзка с Брад Макалистър.
— Това не изглеждаше вероятно при никакви обстоятелства.
Джейк се взираше мрачно в него.
— Знаел си, че госпожица Ланкастър е в смъртна опасност, но не си направил нищо, за да я предупредиш?
— Уверявам ви, всичко беше само предположения от моя страна — каза напълно невинно Ингъл. После се намръщи. — Не е като да съм знаел със сигурност какво е намислил онзи човек. Съмнявам се някой да е знаел какво става в главата на Макалистър. Колкото по-дълго работех с него, толкова повече осъзнавах, че не е нормален.
Клеър се наведе леко напред.
— Защо?
— Трудно е да се обясни. — Ингъл се замисли за момент. — Отначало си мислех, че е професионален измамник. Говореше много за това как сме от един и същи бизнес. Разправяше, че съм прекалено добър, за да работя на толкова ниско ниво. Караше ме да се чувствам, сякаш съм равен с него. Знаех, че не е вярно, но поради някаква причина той наистина ме увери, че мога да стана като него — сериозен играч.
— С други думи — каза Джейк, — той е омаял и теб, също както е омаял всички останали.
Устните на Ингъл се изкривиха.
— Има една стара поговорка, че най-лесно се продава на друг продавач.
— Или в този случай — обади се Клеър — най-лесно се мами друг измамник.
— Аз предпочитам термина „продавач“ — вметна Ингъл.
— Подозирам, че Макалистър е бил хипнотизатор — продължи Клеър. — И то много силен. Ти как мислиш?
— Тази възможност ми мина през ума, след като видях как беше очаровал всички в Стоун Кениън, включително и Арчър Глейзбрук — призна Ингъл. — Веднъж го питах точно какъв е талантът му.
— И какво ти отговори той? — попита Джейк.
— Твърдеше, че е с паранормална чувствителност, но не особено силна степен. Четворка по скалата на Джоунс. Бивало го с цифри и стратегии.
— Всичко, което ти е казал, вероятно е било лъжа — вметна Клеър. — Интересувам се от нещата, които ти си забелязал.
Ингъл смръщи вежди.
— Ти успешно осъществяваш схемите си от поне няколко години — каза Клеър. — Очевидно имаш талант за този бизнес.
Изражението му стана по-сурово.
— Какво намеквате?
— Че би трябвало да си много наблюдателен по отношение на човешката природа. — Тя вмъкна нотка на възхищение в думите си. Както професионалист от едната страна на оградата казва на професионалист от другата страна, че уважава уменията му. — Не ми предавай какво ти е казал той за себе си. Кажи ми какво си видял. Ако го преценяваше като потенциален свой клиент, как щеше да подходиш към него?