— Шегувате ли се? — изсмя се Ингъл. — Изобщо не бих го и докоснал.
— Защо?
Ингъл обмисли сериозно отговора си. После издиша леко.
— Госпожице Ланкастър, моят талант е в това, че умея да забелязвам какво най-много иска един потенциален клиент и след това да убедя този потенциален клиент, че мога да му го осигуря. Но никога не можах да разбера какво иска Брад Макалистър. И точно затова никога не бих го разглеждал като свой потенциален клиент. Причината да оцелея толкова дълго е, защото съм много внимателен в избора на своите клиенти.
Клеър си даваше сметка, че Джейк наблюдава Ингъл с концентрацията на хищник, който се готви за скок към жертвата си.
— Мислех, че е било очевидно какво иска Макалистър — каза Клеър. — Искал е наследството на съпругата си, половината от „Глейзбрук Инкорпорейтид“.
— Не се съмнявам, че това е била непосредствената му цел — съгласи се Ингъл. — Но така и не разбрах защо.
— Заради парите може би? — попита Джейк.
— Макалистър имаше много пари — каза Ингъл. — Ако искаше още пари, можеше да измисли някоя от своите изключително успешни инвестиционни схеми. Вярвайте ми, като ви казвам, че в това отношение беше истински гений. Освен това имаше репутация, че работи сам. Защо да се заема с този рискован проект, за да получи „Глейзбрук Инкорпорейтид“. Помислете. Да съблазни дъщерята на богато семейство и да опита да убеди всички, че тя е луда? Това е някаква крайност.
— Но те е наел да му помагаш — изтъкна Клеър.
Ингъл примигна.
— Като обръщам поглед назад, пак не мога да повярвам, че му позволих да ме въвлече в това. Наистина трябва да е бил хипнотизатор. И то адски силен, както казвате.
— Има само няколко цели, заради които човек като Макалистър би си направил целия този труд — каза Джейк. — Основните три са пари, власт и любов.
Ингъл едва не се задави.
— Забравете любовта като мотив в случая. Повярвайте ми, Макалистър не е имал нищо, което дори бегло да наподобява сантиментални чувства към някого.
— Дори и към майка си, Валъри Шипли? — попита Клеър.
Ингъл примигна и пак се замисли.
— Валъри Шипли вероятно беше единственият човек на земята, на когото Макалистър имаше доверие. Но не бих стигнал толкова далече — да твърдя, че я е обичал. Обаче тя го обожаваше. Признавам, не съм истински психиатър, но дори и аз забелязвах колко обсебена е тя от него по начин, който можеше да се определи единствено като нездрав. Тя бе готова да направи всичко за него и Макалистър го знаеше. Той използваше тази слабост, за да я манипулира.
— Знаем, че Макалистър е имал любовница — каза Клеър. — Масажистка, която е работела в един спа център във Финикс.
— Не се изненадвам, че се е чукал с някоя — каза Ингъл. Той понечи да размаха ръка, но забеляза строгия поглед на Джейк и веднага върна дланта си върху бюрото. — Но мога да ви гарантирам, че не е бил влюбен в нея.
— Добре, това ни връща към парите и властта като мотив — каза Клеър.
Ингъл срещна погледа й.
— Не казвам, че Макалистър не се е стремял към пари и власт. Стремеше се естествено. Но останах с впечатлението, че искаше „Глейзбрук Инкорпорейтид“ не само защото е печеливша фирма. Беше нещо повече. Мисля, че той се нуждаеше от тази фирма.
— Защо? — попита Клеър. Ингъл поклати глава.
— Нямам никаква представа. Мога само да кажа, че много неща у Брад Макалистър оставаха под повърхността. А аз лично не съм склонен да търся прекалено дълбоко.
— Кога започна да се притесняваш от цялата тази история? — попита Клеър.
— Когато се появихте вие и стана очевидно, че работата се проваля. А се почувствах изключително обезпокоен, когато осъзнах, че Макалистър няма да направи това, което повечето хора в нашата професия правят при такива обстоятелства.
Клеър разбра за какво говори той.
— Не е прекратил операцията и да изчезне.
— Точно така — кимна Ингъл. — Когато жена му го напусна и подаде молба за развод, мислех, че той ще дръпне щепсела. Аз бих постъпил така. Вместо това…
— Вместо това какво? — подкани го Клеър.
Ингъл помръдна леко единия си пръст с грижливо оформен маникюр.
— Не мога да кажа, че се паникьоса. Беше прекалено добър професионалист, за да се паникьосва. Но определено стана изключително нервен. Изглеждаше абсолютно обсебен от това да спаси тази очевидно неспасяема ситуация. Знам, че ще прозвучи смахнато, но беше почти сякаш…
Джейк присви очи.
— Сякаш?
Ингъл разпери ръце.
— Сякаш не трябва да се провали в никакъв случай. А един експерт не би реагирал така. Всеки опитен човек винаги е готов да изостави даден проект, ако нещо се прецака. Това е първият закон на оцеляването в нашата професия.