— Мислиш ли, че може да е работил за някого друг? — попита Клеър. — Някой, който не би толерирал провал?
Ингъл се намръщи.
— Трудно ми е да си представя Макалистър да приема нареждания, честно казано. Обаче ще ви кажа едно.
— Какво?
— Ако е работел за някого друг, било е, защото този човек е можел да му даде нещо, което Макалистър е искал наистина много. Нещо, с което не би могъл да се сдобие сам. А ако не сте го убили вие, госпожице Ланкастър…
— Не съм — каза Клеър.
— Тогава единствената друга вероятност е тази, за която намекнахте. Може би Макалистър е бил убит, защото се е провалил.
Джейк го погледна.
— Значи не вярваш на официалната версия с крадеца?
— Не — поклати глава Ингъл. — Не вярвам! Затворих офиса на доктор Роналд Моубрей сутринта, след като чух новината за убийството. Върнах се там единствено защото исках да се уверя, че не съм оставил нещо, по което да ме открият. — Той се намръщи. — Очевидно съм пропуснал нещо. Ще ми кажете ли как ме намерихте?
— Анализаторите на „Джоунс и Джоунс“ те откриха — обясни Джейк.
Ингъл въздъхна.
— Разбира се.
Клеър размишлява върху нещата известно време и после стана.
— Добре, мисля, че това е всичко.
Ингъл я гледаше, притеснен.
— Имаме сделка, нали? Казахте, че няма да отидете при ченгетата, ако ви кажа всичко, което знам.
— Спокойно. — Тя метна чантата си на рамо и кимна на Джейк, подсказвайки му, че е време да си тръгват. — Няма да съобщим за теб на местната полиция.
— Ами „Джоунс и Джоунс“? — Ингъл стрелна притеснен поглед към Джейк.
Усмивката на Джейк беше широка, студена, хищническа.
— Точно сега „Джоунс и Джоунс“ не са основната ти грижа, Ингъл. Имаш по-неотложен проблем.
— Какво значи това, по дяволите? — попита Ингъл. Клеър отвори вратата, за да може той да види тримата души, които чакаха в приемната.
— Запознай се със семейството — каза тя и махна тържествуващо към Арчър, Майра и Елизабет. — Семейство Глейзбрук е малко откачено естествено, но кое ли семейство е напълно нормално?
Арчър влезе в офиса. Майра и Елизабет го последваха.
— Значи ти си кучият син, който се опита да ни убеди, че дъщеря ни се е побъркала! — каза Арчър тихо.
— Здравейте, доктор Моубрей! — усмихна се зловещо Елизабет. — Сигурна съм, че ще се зарадвате да научите, че чудодейно оздравях.
Майра отправи на Ингъл поглед, с който би могла да замрази и океана.
— Бъди спокоен, след днешния ден няма да правиш бизнес в Аризона.
— Не, чакайте! — скочи, ужасен, Ингъл. — Вие не разбирате. Аз оказах пълно съдействие на „Джоунс и Джоунс“.
— Чуй сега лошата новина — каза му Арчър. — Ние не сме от „Джоунс и Джоунс“. Това е личен въпрос.
41.
— Надявам се Арчър да не прекали с насилието спрямо Ингъл — каза Клеър. Тя хвърли загрижен поглед към затворената врата на „Ингъл Инвестмънтс“, преди да излезе от паркинга. — Знам, че не иска нищо повече от това да го размаже от бой. Не го виня. Но сега най-малко имаме нужда да привличаме вниманието на полицията и пресата.
— Не се тревожи — успокои я Джейк. — Арчър е стратег, забрави ли?
— И?
— Няма да прибегне до физическо отмъщение. Поне не в такава степен, че да се наложи Ингъл да вика бърза помощ. Няма да има полза и да го предаде на ченгетата.
Клеър се намръщи.
— Измамниците винаги успяват да се изплъзнат. Нали ръцете им не са изцапани с кръв! В най-лошия за тях случай ги пускат под гаранция и те изчезват от страната. А дори и да се явят в съда, повечето им жертви не свидетелстват срещу тях, защото се чувстват унижени. Това се отнася особено за старите хора.
— Защото се страхуват, че порасналите им деца ще разберат, че са били измамени.
— Да. Ужасяват се децата им да не заключат, че са изкуфели. — Тя го погледна. — Тогава какво смяташ, че ще направи Арчър?
Джейк се наслади на прилива на задоволство.
— Ще унищожи Ингъл по начина, по който ще го заболи най-много.
— Професионално?
— Да — кимна Джейк. — Първо ще го принуди да му даде номерата на офшорните си сметки и списъка на хората, които е измамил тук, в Тъксън, както и на предишни места, за да бъдат възстановени възможно най-голяма част от откраднатите пари.
— Вероятно това е много повече, отколкото полицията би могла да направи — каза Клеър.
— Когато свърши с това, Арчър здравата ще наплаши Ингъл.
— Как?
— Ще му каже, че „Джоунс и Джоунс“ ще добавят името му в списъка си за наблюдение. Ако Ингъл се заеме отново с измами, анализаторите на „Джоунс и Джоунс“ бързо ще го забележат и ще се погрижат да информират съответното полицейско управление. Това ще накара Ингъл да не се застоява никъде за дълго, ако не друго. Вид тормоз е, но е доста ефективен. Така „Джоунс и Джоунс“ възпрепятстват хора като него да използват способностите си, за да обират хората и да извършват други по-дребни престъпления.