— Какво?
— Чудя се дали Оуен Шипли не е в опасност. В края на краищата е бил женен за Валъри. Ако хората от заговора решат, че той също знае прекалено много…
Джейк обмисли това за момент.
— Елизабет е била омъжена за Брад, но засега не е имало никакви опити за покушения срещу нея. Предполагам, че заговорът ще се старае все пак да избягва избиването на всички видни граждани на Стоун Кениън, свързани с Макалистър. Това би привлякло твърде много внимание.
— Вчера някой опита да убие теб — напомни му тя.
— Знам. Но аз не съм стълб на обществото. Аз съм случайно появил се консултант. Днес съм тук, утре ме няма.
Тя му хвърли неодобрителен поглед.
— Предпочитам да не говореше толкова весело за опита да бъдеш хладнокръвно убит.
— Извинявай. Както ти казах вчера, това ми подсказва, че съм се доближил до нещо важно.
— Чудя се защо хората от заговора са искали толкова много „Глейзбрук Инкорпорейтид“.
— Ако не си забелязала, това е изключително печеливша компания — каза Джейк. — А всяка организация има нужда от пари.
— Да, но защо „Глейзбрук“? Трябва да има стотици, ако не и хиляди, по-успешни компании, които също генерират огромни суми в брой.
— Но не всички са управлявани по този начин. Не са много компаниите, които са собственост на едно семейство и могат тихомълком да бъдат придобити, без да се привлича вниманието на управителен съвет и на правителствените кучета пазачи.
— Разбирам какво имаш предвид — каза тя. — Но не е пълно съвпадение това, че заговорът е избрал една много успешна компания, собственост на член на организацията.
— Няма кой знае каква загадка — каза Джейк. — Лидерът или лидерите на заговора естествено предпочитат компании, които могат да проучат задълбочено. Генеалогичните архиви на „Аркейн“ са достъпни за всички членове.
— Членовете на „Аркейн“ наистина са склонни да се женят за други членове на организацията — отбеляза Клеър. — Често формират партньорства и близки приятелства с хора, свързани с нея. Прав си, заговорът е бил в състояние да предостави огромна предварителна информация на Макалистър, преди той да опита да завладее „Глейзбрук“.
— Добре — каза Джейк. — Достатъчно ровихме в смъртта на Макалистър и майка му като свързани със заговора. Сега да опитаме друг подход.
— Какъв например?
— Чудя се дали не прекаляваме в старанието си да свържем и двамата със заговора.
Клеър се намръщи.
— Не сме ли единодушни, че са били свързани?
— Това е възможност, но не е факт. Докато не знаем със сигурност, трябва да опитаме да се дистанцираме и да погледнем проблема от друг ъгъл и друга посока.
— Така ли ви учат в „Джоунс и Джоунс“?
— Не — каза Джейк. — Научих се на това по трудния начин, през годините.
— Добре, да опитаме твоя подход. Кой друг има мотив да убие Валъри?
Той я погледна.
— Ако не беше такава убедена почитателка на теориите за конспирациите, а аз не бях изпратен под прикритие от „Джоунс и Джоунс“ да разследвам сигналите за заговор, щяхме да обясним смъртта на Валъри Шипли със съвсем различен сценарий.
— Мислиш, че наистина се е самоубила?
— Тази възможност не е напълно изключена — каза той. — Но ако това не е отговорът, значи сме пренебрегвали най-очевидния заподозрян — единствения човек, който винаги е на първо място в списъка на заподозрените, когато е убита нечия съпруга.
— О, боже, разбира се! — Клеър стисна кормилото. — Съпругът!
42.
Лунната светлина блестеше по керемидения покрив на голямата къща. Джейк изучаваше дома на Шипли от прикритието на едно плитко дере. Трябваше да внимава особено много заради ярката луна, когато се приближаваше към къщата, но щом се промъкнеше вътре, тя щеше да му помага. Като се прибавеха и изострените му сетива, изобщо нямаше да има нужда от фенерчето, което носеше в джоба си.
Клеър беше прекарала вечерта, убеждавайки го да се откаже от плана да претърсва дома на Шипли, но Джейк знаеше, че под повърхността на тревогата си тя разбира не по-зле от него, че това е една от малкото алтернативи, които са им останали.
Очевидно тази вечер бе най-подходящата, защото Оуен беше поканен на вечеря от Алисън Хентън, една от многото разведени жени в Стоун Кениън, които изпитваха съчувствие и дълбока загриженост за него и които се редяха на опашка да го утешават. Джейк бе видял достатъчно от Алисън в действие в кънтри клуба през изминалите две седмици, за да знае, че Оуен ще има голям късмет, ако успее да се измъкне преди полунощ.
Той мина по сухото дере и се приближи до къщата. Там спря отново и активира сетивата си до предела им. Както винаги, в пустинята в този час цареше голямо оживление, но доколкото долавяше, нямаше човек близо до къщата.