Жаден. Сърцето му бие бързо. Горещо му е, тъмна възбуда пулсира в кръвта му…
Изведнъж разбра какво се е случило. Шипли е влязъл от напеченото от слънцето голф игрище и несъмнено е открил Валъри, вече изпила доста от каната с мартини. Може да е била изпила и едно от хапчетата си, за да се успокои след проваления опит за убийство на Клеър в спа центъра. Шипли й е казал, че се е отбил да си вземе шише вода. Следобедното слънце приличало непоносимо на игрището.
Потял се е — не само от горещината, но и заради очакването на това, което възнамерява да направи. Така че е отворил хладилника и си е извадил шише вода.
Несъмнено е надвил Валъри с лекота. Той е силен, атлетичен мъж. Валъри беше отслабнала и загубила силите си след месеците прекомерно пиене.
Трябвали са му още няколко минути да се върне в къщата и да се преоблече. Несъмнено е внимавал да облече панталон и риза със същия цвят като тези, с които се е появил на игрището първоначално. После се е върнал да довърши голфа си.
Вероятно е смятал да приключи играта, да пийне в клуба с приятели и да покани някой познат вкъщи на по чашка преди вечеря. Така е щял да има свидетел, който да е с него, когато „открие“ тялото.
Трябва да е получил шок, когато са му съобщили, че Валъри е била открита много по-рано, отколкото е планирал.
Клеър е права, помисли си Джейк. Валъри е била убита. Освен това изглеждаше логично Шипли да е убиецът, но за нещастие засега нямаше начин това да се докаже.
Психичната следа, оставена от някой, който е извършил акт на насилие, беше отличителна, също като отпечатъка от пръст. Но за разлика от отпечатъците от пръсти, тя оставаше само когато човекът е бил физически възбуден от или под въздействието на силни, брутални емоции. Енергията от такива емоции беше толкова силна, че резонираше на паранормално ниво и се задържаше по повърхностите дълго време.
„Джоунс и Джоунс“ щяха да приемат откритията му на сериозно, но в съдебната зала психичните следи не вършеха никаква работа: „Разбирате ли, Ваша чест, минавах пред къщата на убитата и усетих психичната енергия на убиеца й. Да, разбира се, че мога да го идентифицирам, ако остави още от същата енергия след себе си. Но той трябва да е пак в настроение да убива, ако разбирате какво имам предвид. Какво е това ли, Ваша чест? Да, в интерес на истината, действително смятам, че съм психически детектив. Защо питате?“
Не беше случайно, че членовете на „Аркейн“, които искаха да водят нормален живот, не афишираха връзката си с група хора, които вярват, че имат психични сили. Тези неща си оставаха сред семейните тайни.
Сега, след като знаеше, че търси на правилното място, беше време да открие някакви по-традиционни доказателства, които да предаде на местната полиция.
До кухнята имаше огромна изба за вино. Джейк извади черна кожена кутия от джоба си и използва един от инструментите в нея, за да отключи вратата й. Отне му няколко минути да огледа редиците елегантно подредени бутилки. Погледна и в хладилника за бели вина.
Не откри нищо, освен голямо количество много скъпи вина.
Излезе от избата и мина по широкия коридор, който водеше към другото крило на голямата къща. Арчър му беше казал, че кабинетът на Шипли е първата врата вляво. Изглеждаше подходящо място за търсене.
Спря, когато забеляза един дребен предмет на масичката край стената. Мобилен телефон.
Прекоси дневната и го взе. Още от злонамерената енергия опърли сетивата му. Шипли беше пипал телефона, докато още се е канел да убие Валъри. Може би Валъри е осъзнала, че е в опасност, и е опитала да набере 911. Или може би Шипли е искал да изтрие списъка на входящите и изходящи обаждания.
Остави телефона на масичката.
Вратата на кабинета беше отворена. От входа Джейк видя тежко дървено бюро и библиотека с книги. На бюрото имаше компютър.
Включи компютъра и пъхна преносимата памет в USB порта. Докато копираше файловете от компютъра, прегледа чекмеджетата на бюрото. Нищо не му се наби на очи като инкриминиращо доказателство.
Щом копирането приключи, той взе паметта, пусна я в джоба си и изгаси компютъра.
Върна се в коридора и тръгна към голямата спалня.
Сетивата му доловиха слаба промяна на въздушното налягане в коридора. Някой беше влязъл в къщата. Който и да беше, придвижваше се крадешком.
Още един нежелан посетител. Интересно. Кой друг имаше причина да дойде тук тази вечер?
Гладна, хищническа възбуда се разля по вените му. Шмугна се в сянката на вратата на една от спалните и зачака. Другият посетител може да имаше, а може и да нямаше паранормални способности, но също щеше да е нащрек. Адреналинът си беше адреналин във всички положения. Хората могат да бъдат убити доста лесно, често случайно, когато нещата се развият бързо.