Ако другия си го биваше, нямаше да му отнеме много време да осъзнае, че не е сам в къщата.
Нека ловът да започне.
Осъзна грешката си секунда по-късно, когато психичната буря наелектризира сетивата му. Свирепата енергия го принуди да коленичи. Инстинктивно прикри глава с двете си ръце, сякаш можеше по някакъв начин да намали ударната сила.
Още един изгарящ изблик на енергия го порази. Този път той бе последван от огромна вълна тъмнина, която го потопи в тресавище от безкраен мрак.
43.
Тревогата изригна у Клеър, остра и пронизваща като светкавица. Пристъпът на паника се появи сякаш от нищото и преодоля защитните й стени, преди тя да успее да ги издигне.
Седеше на канапето, свила единия си крак под тялото, вперила поглед в списъка с номерата, които беше преписала от мобилния телефон на Валъри Шипли, когато тревожната енергия завладя сетивата й.
Всички алармени звънци в тялото й зазвъняха едновременно. Тя скочи на крака с бясно биещо сърце. Дланите й станаха ледени. Адреналинът нахлу в кръвта й. Сетивата й се изостриха до предела си. Беше готова да побегне да се спасява или да се бие за живота си.
Не, не своя живот. Нечий друг. Никога преди не беше изпитвала такъв пристъп на паника.
Джейк. Да, сега вече знаеше. Беше свързано с Джейк. Той се намираше в ужасна опасност. Но тя нямаше откъде да знае това. Нямаше такова нещо като телепатия или четене на мисли. Изследователите на „Аркейн“ бяха проучили множеството любопитни истории в продължение на десетилетия, но никога не бяха успели да възпроизведат случилото се в лабораторни условия.
Дишай! Успокой се! Тревожиш се за Джейк, защото е в дома на Шипли. Това е причината за паниката ти.
Започна да крачи напред-назад, насилвайки се да се концентрира върху дишането си, докато внимателно и прецизно пускаше в действие психичните си защитни механизми, върху чието създаване беше работила толкова усилено.
Интензивното усещане за опасност изчезна толкова бързо, колкото се беше и появило. Сякаш някой бе дръпнал щепсела.
След две-три минути се почувства по-спокойна и овладяна.
Погледна часовника си. Наближаваше полунощ. Джейк го нямаше повече от два часа. Колко време му беше необходимо да претърси цялата къща?
Трябваше вече да се е върнал. Тя извади мобилния телефон от джоба си и го погледна с копнеж. Не посмя да му се обади. Той несъмнено го беше изключил, преди да влезе в къщата на Шипли, но ако случайно беше пропуснал? Не искаше да рискува да му създаде проблем с обаждането си.
Винаги съществуваше вероятността някой съсед да забележи нещо в дома на Шипли и да отиде да провери. Или да се обади на полицията.
Моля те, само не на полицията, помисли си тя. Последното нещо, което им трябваше сега, бе да арестуват Джейк за влизане с взлом.
Но нещо не беше наред. Знаеше го с абсолютна сигурност, която не намаля дори и когато първоначалният прилив на адреналин започна да отслабва.
Въобразяваш си! Стига! Овладей се!
Но не можеше да се отърси от абсолютната сигурност, че Джейк е в опасност.
Каквото и да твърдяха експертите от „Аркейн“, всеки, дори с малка степен на чувствителност — независимо дали е член на организацията или не, — знаеше, че от време на време двама души, между които има интимна връзка, понякога изпитват кратки проблясъци и на психична интимност. Когато двамата с Джейк се любеха, те споделяха някакво психично единение. Защо да е странно, че тя можеше да усети заплашващата го опасност?
Може би разглеждаше нещата от грешен ъгъл. А ако пристъпът на паника е бил предизвикан от това, което беше правила преди няколко минути?
Клеър взе падналия на пода бележник и погледна записаните номера. Когато бе намерила мобилния телефон на масичката за кафе в дома на Шипли, тя се разочарова, че няма никакви входящи и изходящи обаждания от деня на смъртта на Валъри. Освен това никой от номерата, които Валъри беше записала в указателя си, не изглеждаше особен.
Но сега, когато прегледа целия списък за втори път, един номер й направи впечатление. Валъри очевидно го бе набирала относително често, защото го беше запаметила за скоростно избиране.
Спокойно, помисли си Клеър. Сигурно много жени в Стоун Кениън са запаметили така в телефона си номера на спа центъра в града.
Въпреки това имаше още един друг човек на света, който очевидно беше обичал Брад Макалистър. А Кимбърли Тод, професионалната масажистка, беше напуснала работата си и беше изчезнала. Всички на предишната й месторабота бяха предположили, че си е намерила друга работа.