Ами ако се бе случило точно това? Ами ако новата й работа беше в Стоун Кениън?
Какъв е шансът да е станало точно така?
Вероятно едно на милион, помисли си Клеър. Тя хвърли бележника на масичката и пак погледна часовника си. Защо се бавеше Джейк? Щеше да се побърка, докато го чака.
Фарове на кола пронизаха нощта отвън. По пътя се задаваше кола. Заля я вълна на облекчение. Джейк се прибираше.
Тя се втурна по коридора и отвори входната врата точно когато колата зави по алеята пред къщата.
Колата спря, но Джейк не изгаси двигателя. Фаровете я заслепиха. Клеър инстинктивно вдигна ръка да засенчи очите си.
Вратата от шофьорската страна се отвори. Една фигура се появи. Заради ярката светлина на фаровете видя само смътно очертан силует. Разтревожи се.
— Джейк? Всичко наред ли е? Започнах да се тревожа.
— Опасявам се, че Джейк е тежко ранен — каза Оуен Шипли. — Намерих го в безсъзнание в къщата си, когато се прибрах. Сега е в болницата. Ще те закарам при него.
Ултравиолетовата лъжа подпали вече изострените й сетива. Най-чудовищният от всички пристъпи на паника я прониза.
Предусещаща надвисналия над нея ужас, тя се напрегна да овладее реакцията си. Не можеше да се поддаде на паниката, трябваше да запази контрол, за да помогне на Джейк.
Изгарящата експлозия на психична енергия връхлетя изневиделица и изпържи напълно отворените й сетива. Усети как пада в пространството, а после се спусна мрак.
44.
Слабият съскащ звук най-после стана толкова дразнещ, че Клеър отвори очи. Откри, че се взира в зловещо сумрачно небе. Усещаше твърди плочи под гърба си. Артистично подредени пейки, проектирани така, че да наподобяват скалисти издатини, стърчаха по стените.
— По дяволите! — каза тя.
— Мисля, че и аз казах нещо такова, когато се осъзнах преди няколко минути — каза Джейк. — Може да съм използвал и по-силен израз.
— Джейк? — Тя рязко се надигна до седнало положение. Това се оказа грешка. Вътрешността на сауната в спа центъра на Стоун Кениън се завъртя пред погледа й.
— По-леко. — Джейк се наведе над нея и задържа с ръка рамото й. — Световъртежът ще ти мине след минута. Поне с мен стана така. Как се чувстваш?
— Много странно. — Споменът я връхлетя. Спомни си как Оуен слезе от колата си и как я излъга за Джейк.
— Толкова се страхувах, че те е убил — прошепна тя. В гърлото й заседна буца. Паниката се събуди.
— Дишай — каза Джейк.
Тя го послуша, макар и предпазливо, защото очакваше от вдишването да я връхлети цепеща болка в главата. За нейно огромно облекчение, не последва нова вълна от болка. Експлозията от психична енергия, изгорила сетивата й, бе непоносима, докато траеше, но очевидно нямаше остатъчен ефект.
— Какво ни направи Оуен?
— Не съм сигурен. Някакъв трик, който временно изключи сетивата ни. Така мисля.
— Никога не съм чувала някой да може да прави такова нещо.
— Има споменавания за нещо подобно в старите архиви, свързани с формулата на основателя.
Тя се намръщи.
— Проучвала съм историята на „Аркейн“. Не помня нищо за мозъчни експлозии.
— Подробностите са в частните архиви на семейство Джоунс.
— Тези архиви не са достъпни за редовите членове на организацията. Само магистърът и Съветът имат достъп. Ти как си се добрал до тях?
— Малко е сложно.
— Свързано е с „Джоунс и Джоунс“, нали? Няма значение. — Тя огледа смръщено сауната. — Сега си имаме други приоритети.
— Така е.
— Предполагам, че мобилният ти телефон не е у теб?
— Когато се събудих, го нямаше. Сигурно Шипли го е взел. Твоя също го няма. Проверих, преди да дойдеш в съзнание.
— Лошо.
— Лошо. — Джейк се изправи и започна да изучава помещението. — Трябва да ти кажа, че това търсене на заговорници е за младите. Аз съм твърде стар за такива вълнения.
Тя не можа да се сдържи. Въпреки всичко, от гърлото й изригна смях.
— Лъжеш ме, Джейк Солтър. Ти живееш, за да преследваш лошите. Имаш нужда от това.
— Може би старата поговорка е правилна — каза той спокойно. — Това е в кръвта.
— Да. — Тя се изправи с олюляване. — Както за мен е усещането на лъжите.
Той я погледна, но не каза нищо. Тя разпери ръце.
— Хей, ние сме, каквито сме, Джейк — двама странници. Не сме първите такива в „Аркейн“ и няма да бъдем последните. Предлагам да забравим огорченията. Знаеш ли, от нас ще излезе добър екип.
— Предлагаш ми да станем партньори?