— Защо не? Ако двамата работим заедно, можем не само да поемаме по-широка гама от случаи, а и да предлагаме консултантски услуги срещу заплащане на „Джоунс и Джоунс“ като пакетна сделка. Помисли по въпроса. Колко фирми имат и ловец, и детектор на лъжата? Навярно нито една. Това, което ние можем да предложим, е уникално.
Последва кратка, слисана тишина. После Джейк направи две дълги крачки през камерата, обви ръка около тила й и я целуна силно и дълбоко.
Когато той вдигна глава, Клеър пак беше спряла да диша, но този път не от паника.
— По дяволите! — каза Джейк. — Определено ми харесва начинът ти на мислене.
Тя се усмихна скромно.
— Явно бизнес нюхът се предава по наследство.
— Сигурно. — Той я пусна и отново се зае да изучава тавана.
— Къде е Оуен? — попита Клеър.
— Още е тук, в сградата — отвърна Джейк. — Усещам присъствието му. Той излъчва огромно количество странна енергия.
— В какъв смисъл странна?
— Усещам как някой друг се разгорещява. Шипли определено е на предела си. Но усещам енергийните му вълни някак дезориентирани — ненормални, изкривени. Не знам как да го обясня.
— Какво прави той?
— Сигурно чака.
— Какво чака?
— Ами… — Джейк не довърши изречението си.
Температурата започваше да се покачва. Образуваха се облаци от пара. Клеър се огледа притеснено.
— Усещаш ли тук да става по-топло? — попита тя.
— Някой пусна системата за пара, след като ни заключи тук. На пълна мощност.
— Това е лошо. — Тя разтри притеснено ръка и се огледа. — Но някак не си представям Оуен да се тревожи за удобството ни.
— Вярно.
Клеър усещаше как кожата й се навлажнява. Ризата на Джейк вече беше залепнала за гърба му.
— Чудя се колко горещо може да стане — вметна Клеър.
— И аз се чудех същото.
— Трябва да има предпазен клапан, който да контролира температурата — каза тя.
— Вероятно.
— Какво не ми казваш, Джейк?
Той се качи на най-високата пейка и опъна ръка нагоре. Клеър видя, че пръстите му едва достигнаха плоскостта, зад която бе скрито осветлението.
— Проблемът с всеки вид механичен температурен контрол — обясни той — е, че почти винаги има начин той да се отстрани или прескочи.
— Защо някой би искал да… — Тя млъкна, а ужасът я разтърси. — О, боже! Не ми отговаряй.
— Добре. Няма.
Тя опита да разсее мислите си от значението на това, което той беше казал току-що.
— Какво търсиш?
— Панел за достъп. Предвид това колко кабели и клапани за топлина, вентилация и климатизиране има тук, трябва да има и такъв панел.
— А, ясно. — Тя потрепери отново въпреки горещината. — Не мислиш наистина, че Оуен смята да ни попари до смърт, сякаш сме два артишока?
— Ако се поставиш на негово място, този сценарий ще ти разкрие някои доста отчетливи ползи.
— Какви ползи?
— Когато открият телата ни сутринта, ще изглежда, сякаш сме умрели от сърдечен удар.
— За бога! — извика Клеър. — Хората не се гътват заради това, че са стояли твърде дълго в парната камера.
— О, напротив. — Той погледна към стената до вратата. — Защо според теб са сложили всички тези табелки с предупреждения да не прекарваш вътре повече от няколко минути?
Тя преглътна тежко.
— Но ако намерят телата ни тук утре сутринта, всички ще се запитат какво сме правили в сауната извън работното време на центъра. Както и защо не сме отворили вратата и не сме излезли, когато ни е станало твърде горещо?
— Отговорът на първия въпрос вероятно ще бъде, че сме си записали час за двойки в сауната снощи, за да се насладим на разгорещен секс. Много разгорещен секс. Никой не е забелязал, че не сме излезли, когато времето ни е изтекло. Може би сме си прекарвали толкова добре, че не са ни забелязали.
— А отговорът на въпрос номер две?
— Случайно са ни заключили, когато служителите са затваряли снощи.
— Страхотно. Ами парата? Защо не са я спрели?
— Механична повреда.
— Арчър няма да повярва на това и за минута.
— „Джоунс и Джоунс“ също няма да се вържат, но дотогава ще е твърде късно за нас.
— Но Оуен трябва да знае, че нашата смърт само ще доведе до това и Арчър Глейзбрук, и „Джоунс и Джоунс“ да насочат изцяло вниманието си върху него.
— Забравяш нещо важно.
— Какво?
— Никой, освен нас двамата не знае, че Шипли е човекът от заговора.
Клеър усети припламването на психична сила. Не беше ловец, но определено започваше да усеща енергията на Джейк, която имаше същото уникално, интимно, въздействащо влияние върху сетивата й като уханието на тялото му или звученето на гласа му.
Джейк хвана с две ръце плоскостта и се издърпа нагоре в плиткото пространство зад окачения таван. Тя видя как лицето му се напряга в мрачна, сурова маска. Пурпурночервено петно се появи на левия му ръкав.