— Джейк, ръката ти.
— Няколко шева се отвориха. Няма проблем.
Пространството, в което беше скрито осветлението, не беше много широко. Джейк се завъртя настрана, за да успее да се пъхне, и побутна тавана точно над главата си. Клеър не виждаше добре какво прави той с ръцете си, защото облаците пара започваха да се сгъстяват. Но след момент го чу да възклицава доволно.
— Стана! — каза той.
Един панел от тавана се спусна надолу на панти. Джейк се пъхна в сенчестата дупка, която се появи. Издигащата се пара го последва в тъмнината.
Той се показа след малко и се наведе леко през ръба на тавана. Коланът му висеше, стегнат на примка около китката на дясната му ръка.
— Хвани края с две ръце, омотай го около китките си и се дръж здраво! — инструктира я той.
Клеър се качи на най-високата пейка, протегна ръка нагоре и хвана края на колана.
Джейк я вдигна бързо. Коженият колан се вряза в китката й, но някак си в момента болката не я тревожеше. Тя стисна зъби и остана вкопчена в колана.
Когато стигна до нивото на скритото осветление, успя да подпре единия си крак. Така охлаби малко натиска на колана върху китката си. От тази позиция Джейк й помогна да се промъкне в дупката над окачения таван.
Клеър започна да чува бръмченето на климатика, което отекваше в тъмнината.
— Браво! — каза тя. — Много си добър.
— Имах сериозна мотивация.
Той пак се наведе през дупката, хвана свалената плоскост и я дръпна нагоре да се затвори. Обви ги пълна тъмнина. Клеър усети пристъп на паника.
— Ако имаме късмет, Шипли още известно време няма да провери дали вече сме се сварили — прошепна Джейк.
Тя потрепери.
— Можеш да пропуснеш образните изказвания. Но мисля, че си прав. Той вече би трябвало да знае, че си ловец и че сигурно ще побеснееш от положението, в което си изпаднал. Няма да посмее да отвори вратата, докато не е сигурен, че сме… готови.
— А това ще ни спечели малко време.
— Чудя се защо не ни е вързал — каза Клеър.
— Не е искал ченгетата да открият следи от връзване по телата ни.
Тя примигна.
— Ясно. Това не би паснало на варианта за случайната смърт.
— Точно така. Следвай ме.
— С удоволствие, но не мисля, че ще се получи — каза тя. — Не виждам нищо, освен ивицата светлина през процепа на панела.
— Аз виждам. — Той обви пръсти около китката й. — Стой плътно до мен. Навсякъде има тръби за климатиците. Каквото и да правиш, внимавай да не вдигаш шум. Свали обувките си. Никакво скърцане по тавана, ако можем да го избегнем.
— Чакай. Какво ще правиш, ако откриеш Оуен?
— Например ще му прегриза гърлото — това е първото, което ми хрумва. — Джейк прозвуча необикновено весел.
— Осъзнай се — прошепна тя. — Какво ще правим с номера със замразяването на психиката?
— Ще го поваля още преди той да е усетил, че съм наблизо.
Самоувереността му я разтревожи. Клеър подозираше, че тя се дължи на превъзбуденото му състояние.
— Не се засягай — каза тя. — Но мисля, че трябва да имаме и план Б.
— Ти имаш ли?
— Мислех си. Когато Оуен направи онова с психичната експлозия, бяха ли сетивата ти широко отворени?
— Да. Защо?
— Моите бяха на ръба, но аз не бях превъзбудена, поне до момента, в който той слезе от колата. Очаквах теб. После Оуен ме заговори и ме излъга. Веднага сетивата ми се пробудиха. И точно тогава усетих експлозията или каквото там е било, което ме извади от строя.
— Мислиш, че трикът му действа само върху нашите особени сетива?
— Може би. Няма как да разберем със сигурност, ако не направим някои тестове. Но изглежда логично, след като силата му се генерира на паранормално ниво, да е най-ефективна спрямо паранормалното в нас, нали?
— Добре — каза Джейк. — Ще го имам предвид. Но все пак предпочитам план А — този, в който прегризвам гърлото му, преди той да е забелязал, че се задавам.
— Не обичаш някой да те напътства, а?
— Не, но от време на време проявявам здрав разум.
— Това много ме успокои. — Клеър свали мокасините си и ги хвана в лявата си ръка. — Добре, готова съм.
Тя го последва в мастиления мрак, усещайки препятствията по пътя им чак след като Джейк ги заобикаляше. Когато заобиколиха една голяма, вибрираща и гореща помпа, Клеър отново видя тънка ивица светлина, подсказваща, че там има друг панел за достъп. В стаята долу светеше.
Пръстите на Джейк стиснаха китката й. Ловецът бе надушил плячката си.
Бавно се прокраднаха напред. Сега Клеър чуваше приглушени гласове. Оуен говореше с някаква жена. Женският глас й прозвуча смътно познат.