Оуен се дръпна назад, търсейки опора в бюрото.
— Кучи син! — изръмжа той. Лицето му представляваше изкривена от ярост маска. — Не знаеш ли колко лошо ще стане? Ще ти покажа.
Болката прониза сетивата на Джейк така, че той залитна, но не достатъчно, за да го накара да загуби съзнание. Не беше лесно да държи сетивата си затворени, когато единственото, което искаше, бе да убие противника си.
— Клеър е права — каза той. — Психичният ти трик не действа, когато съм спокоен.
Очите на Оуен се разшириха от страх за пръв път.
— Не! — извика той. — Чакай…
— Обаче пак боли — каза Джейк. — А това адски ме нервира.
Оуен вдигна ръце да се защити. Джейк нанесе два силни удара в корема на Оуен. Оуен се преви и падна на колене, мъчейки се да си поеме дъх.
Джейк се обърна бързо, търсейки другата си жертва. Кимбърли Тод беше изчезнала. Пистолетът — също.
Това нямаше да се случи, ако действах с пълния си капацитет, помисли си Джейк.
С колана си върза ръцете на Оуен зад гърба му.
— И двамата знаем, че няма да ме убиеш — каза Оуен. — А няма доказателства, които „Джоунс и Джоунс“ да може да даде на полицията. Кимбърли уби Макалистър, не аз.
— Но ти уби Валъри, нали?
— Не можеш да го докажеш.
— Може би не. Но няма да е особено трудно да се докаже, че заговорничеше с Кимбърли да убиете Клеър Ланкастър и мен тази вечер.
— Чакай. Изслушай ме. Не знаеш какво става тук. Аз използвам нов вариант на формулата на основателя. Тя действа, по дяволите! Мога да дам и на теб.
— Не, благодаря.
— Чуй ме. Говорим за власт. Невероятна власт. Мога да те направя член на новия заговор. Щом изпиеш от формулата, ще разбереш за какво ти говоря. Нищо не може да те спре.
— И други хора са казвали това. И всички те са свършвали зле.
Джейк извади малката кожена кутия за инструменти от джоба си и взе предварително напълнената спринцовка.
Очите на Оуен се разшириха.
— Какво е това?
Джейк заби иглата в ръката на Шипли.
— Едно специално вещество на „Джоунс и Джоунс“. Оуен се отпусна напред, изпаднал в безсъзнание. Джейк тръгна към тъмния коридор, широко разтворил всичките си сетива.
Време беше да продължи лова.
46.
Излизането от сградата се оказа по-трудно, отколкото Клеър очакваше. Тежките стъклени врати на фоайето бяха заключени. На стената имаше клавиатура, но Клеър не знаеше кода за отключване.
Тръгна да търси авариен изход. Над една врата зад дългата каменна рецепция имаше знак, сочещ към изхода.
В коридора към съблекалните отекна шум от бягащи крака. Жена, помисли си Клеър. Кимбърли. Нещо се беше объркало.
Тя бързо мина зад плота на рецепцията и се скри.
Стъпките се приближаваха. Клеър чу паникьосано дишане. Не беше нейното.
Частица от секундата по-късно Кимбърли се появи във фоайето и хукна към аварийния изход зад рецепцията.
Тъй като беше твърдо решена да избяга, изобщо не се огледа.
Клеър се изправи, грабна от бюрото тежката стъклена купа, пълна с брошури, и я запрати с всички сили към главата на Кимбърли.
В последния момент Кимбърли усети някакво движение и се обърна. Така спаси черепа си от разбиване, но получи силен удар, който я накара да политне настрани и да загуби равновесие. Просна се на пода. Предметът в ръката й изтрака тежко върху плочите на пода.
Клеър погледна надолу. Имаше достатъчно светлина, за да види пистолета. Наведе се и го грабна с две ръце.
— Не мърдай! — каза тя. — Повярвай ми, след това, което ми се случи напоследък, не съм особено добронамерена. Изобщо няма да се замисля да дръпна спусъка.
Кимбърли я погледна, вбесена.
— Кучка!
— Позна.
Джейк се появи от сенките в коридора. Веднага прецени ситуацията.
— Добре ли си? — попита той Клеър.
— Да. А ти?
— Оказа се, че си права за психичната експлозия на Шипли. Запазих спокойствие и това притъпи въздействието й достатъчно, за да се задържа на крака.
Кимбърли погледна първо единия, после другия.
— Какви ги говорите? Психична експлозия? Вие сте по-луди и от Шипли.
Клеър не й обърна внимание, съсредоточена върху Джейк.
— Какво направи с него?
— В момента е в безсъзнание — отвърна Джейк.
— Но когато се свести, ще бъде опасен за всеки с паранормална чувствителност, дори и да е вързан.
— Известно време няма да се свести — каза Джейк. — Бих му голяма доза транквилант. Сетивата му ще бъдат неутрализирани за поне четирийсет и осем часа. Достатъчно дълго, за да успеят „Джоунс и Джоунс“ да решат как да постъпят в тази ситуация.