Двама охранители стояха до подвижната стълбичка. Останалата част от екипа се намираше в самолета, в непосредствена близост до охранявания обект. Вратата беше заключена. Пространство зад нея приличаше на банков трезор. Един много скъп трезор. Но и със слаби места, подобно на всички трезори.
Принцът седеше начело на масата в центъра на салона. Интериорът на луксозната машина беше изцяло по негов дизайн — близо седемстотин и петдесет квадратни метра мрамор и скъпо дърво, персийски килими, изящни картини и скулптури на отдавна мъртви световни майстори, на които можеше да се наслаждава на височина 12 000 метра при скорост осемстотин километра в час. Талал беше от хората, които харчат парите си, за да се наслаждават на живота.
Посетителите бяха двама: руснак и палестинец. Фактът, че са партньори, беше достатъчно необичаен, за да събуди любопитството му.
Разбира се, за това допринесе и тяхната оферта. Те твърдяха, че срещу подобаващо заплащане могат да осъществят акт, който би се сторил невъзможен на всеки здравомислещ човек, включително на принц Талал.
— Сигурни ли сте, че можете да го направите? — попита с явно недоверие той.
Руснакът кимна бавно. Беше огромен мъж с гъста брада и гладко избръснат черен, което му придаваше странно небалансиран вид.
— Според мнението на редица експерти това е абсолютно невъзможно — добави принцът. — Те твърдят, че не виждат смисъл дори да се експериментира в тази посока.
— Здравата верига се къса там, където е най-слабата й брънка — спокойно отвърна палестинецът.
Беше значително по-дребен от руснака, но с още по-гъста брада. Единият приличаше на крайцер, а другият на малък влекач, който го изтегля в открито море. Може би защото веднага ставаше ясно, че водещият партньор е именно по-дребният мъж.
— А коя е най-слабата брънка?
— Наш човек, който заема позиция непосредствено до онзи, който представлява интерес за вас.
— Не мисля, че това е възможно — поклати глава принцът.
— Не само е възможно, но е факт.
— Добре, да приемем, че е така. Има ли достъп до оръжие?
— Позицията му позволява да получи достъп до това оръжие, което е необходимо.
— И вие твърдите, че става въпрос за ваш човек. Как така?
— Този детайл е без значение.
— За мен има значение. Този човек би трябвало да е готов на саможертва. Друг начин просто няма.
— Случаят е точно такъв — кимна палестинецът.
— Защо? Тези желания са нетипични за западняците.
— Не съм казал, че въпросното лице е западняк.
— Агент под прикритие?
— Нещо такова. Внедряването му е отнело десетилетия.
— Защо?
— Защо хората изобщо си поставят някакви цели? Когато вярваме в нещо, ние винаги се стремим да го постигнем.
Принцът се облегна назад. Лицето му издаваше неподправено любопитство.
— Плановете са готови — добави палестинецът. — Вероятно си давате сметка, че за тяхната реализация са нужни значителни средства. Засега нашият човек се радва на пълно доверие, но това може да се промени. Очи и уши има навсякъде. Колкото по-дълго изчакваме, толкова по-малки стават шансовете за успешна реализация на мисията.
Пръстите на принца погалиха фино резбованата маса и той извърна поглед към големия прозорец, заемащ мястото на обичайните илюминатори. Той също беше негова идея просто защото обичаше панорамните гледки.
Куршумът го улучи в челото и взриви мозъка му. Тялото на Талал се килна към облегалката на коженото кресло, а след това бавно се свлече на пода. Изтънченият интериор на салона се покри с кръв, сивкави късчета мозък и миниатюрни костици.
Руснакът скочи на крака и посегна към колана си. Но оръжието му го нямаше там, беше конфискувано още на влизане. Палестинецът остана на мястото си, неспособен да помръдне.
Охранителите се окопитиха първи.
— Там! — изкрещя един от тях и махна с ръка към разбития прозорец.
Останалите хукнаха към вратата.
Двамата охранители пред стълбичката вече стреляха по посока на мястото, откъдето беше долетял фаталният куршум.
Роби се прицели и отвърна на огъня, който засипваше скривалището му. Първият рухна, смъртоносно улучен в главата. Миг по-късно падна и вторият, прострелян в сърцето.
Възползвайки се от високата си позиция, Роби насочи пушката към вратата на самолета и с пет последователни изстрела блокира отварящия се механизъм. Следващият му изстрел пръсна прозорчето на пилотската кабина и нанесе сериозни щети на командното табло. Голямата птица щеше да остане на земята за дълго време. Мисията му се увенча с успех благодарение на простия факт, че бронираната обшивка бе твърде тежка, за да бъде монтирана на самолет. Именно това беше ахилесовата пета на летящата крепост за сто милиона долара.