— Човек трябва да заключва вратата дори когато си е у дома — отвърна той.
— Не знам за какъв се мислите, но ще извикам полиция! Още във ФБР се държахте грубо с мен, но това вече е прекалено!
Понечи да добави още нещо, но изведнъж млъкна и се втренчи в предмета, който Роби държеше в ръка.
— Знаеш ли какво е това, Мишел?
Тя продължаваше да гледа плоската квадратна кутийка.
— А трябва ли да знам?
— Ти ще кажеш.
— Нямам никакво намерение да си играя на глупави игри с теб! — окопити се Коен.
— Това е диск. Съдържа записи от охранителна камера.
— Е, и?
— Камерата е била насочена точно към мястото на експлозията.
— Тогава защо полицията не знае за нея?
— Защото се е намирала в един апартамент, който гледа към улицата. Открих я, когато обикалях от врата на врата още преди появата на ченгетата. Собственикът често бил обиран и решил да заснеме крадците в действие. Използвал въртяща се камера, която обхващала цялата улица. На всеки кадър има дата и точен час. Искаш ли да ти разкажа какво е пропуснала камерата?
Жената не отговори.
— Теб, Мишел — добави Роби. — А също и приятеля ти. Камерата не ви е заснела на мястото, на което твърдиш, че сте били.
— Глупости! Защо да лъжем за подобно нещо? А и администраторът на хотела потвърди думите ни.
— Не казвам, че не сте били в хотела. Казвам само, че лъжеш за това, което си видяла. Фактически не си видяла нищо.
— Грешиш!
— Твърдиш, че си видяла как автобусът се взривява, нали така?
— Да.
— А след това си видяла как пистолетът на мъжа отхвръква под някаква кола?
— Точно така.
— При толкова мощна експлозия ще се разлетят хиляди отломки. Истински порой от стъкла и ламарини. Да не говорим за останките от човешки тела и ужаса, който обзема всеки очевидец на подобна касапница. Но на теб не само не ти мигва окото, не само засичаш във въздуха пистолет, но и проследяваш пътя му сред хилядите хвърчащи отломки. — Роби помълча, поклати глава и каза: — Това са пълни глупости!
Тя скочи на крака и се понесе към телефона, окачен на стената до кухненската врата.
— Искам да се махаш от тук! Моментално! В противен случай ще извикам полиция!
Роби вдигна кутийката и поклати глава.
— И двамата знаем, че не си видяла никакви чернокожи да напускат автобуса, Мишел. Този диск може да го докаже. Следователно си дала фалшиви показания пред ФБР — един акт, който ще ти донесе минимум пет години във федерален затвор по най-малко три обвинения. Край на работата в областта на финансите. Когато излезеш, ще бъдеш над четирийсет. А затворът се отразява зле както на физиката, така и на психиката. Ще изглеждаш поне на петдесет. А дори и на шейсет, ако нещата загрубеят. Не само мъжете изтрещяват от липсата на сексуален живот, Мишел. Дамите също се чувстват самотни. За тях ти ще бъдеш крехко месо, защото си дребничка и пухкава. Ще те разсипят.
— Не се опитвай да ме плашиш!
— Опитвам се да изясня опасното положение, в което се намираш — отвърна Роби и постави диска на масичката. — Двама души наистина са напуснали автобуса, но не са били чернокожи.
— Откъде знаеш?
— Видях ги на записите, Мишел. Защо не седнеш да си поговорим? Може би ще открием изход от положението, в което си попаднала.
— Защо би го направил? — изгледа го подозрително тя.
— Защото съм добър човек.
— Не ти вярвам!
— Свободна си да вярваш в каквото пожелаеш. Ако аз имах съмнения, че си нещо по-различно от обикновена пионка, отдавна щях да те арестувам. Но продължавам да се надявам, че ще стигна до хората, които ме интересуват, Мишел. А ти можеш да ми помогнеш. Направиш ли го, шансовете да се измъкнеш от цялата бъркотия рязко ще нараснат. Вслушай се в предложението ми, защото второ няма да има.
Той кимна леко към канапето. Коен седна. Очите й останаха сведени надолу.
— Изпий си кафето, ще ти отпусне нервите — каза той.
Тя отпи една глътка и остави чашата на масата. Ръката й трепереше.
Роби се облегна назад.
— Кой ти нареди да излъжеш? — попита с равен глас той.
— Не мога да говоря за това.
— Ако не говориш с мен, ще се наложи да даваш обяснения пред ФБР. Кое избираш?
— Не мога да говоря и с ФБР.
— Защо?
— Защото ще го убият! — възкликна тя.