Роби погледна часовника си и промърмори:
— Тези май отварят късно.
— Прав си — каза мъжът. — Как мислиш да действаме?
— Дай ми две минути да мина отзад, а след това разбий вратата. Ще се срещнем вътре.
Роби се обърна и пое по алеята, водеща към задната част на скупчените сгради. Бързо откри вратата на бара. Нямаше идея дали има аларма, но това не го интересуваше. В най-лошия случай щяха да се появят и ченгетата. Което така или иначе щеше да се случи в зависимост от това, което откриеше вътре.
Той използва комплекта си за справяне с ключалките, измъкна пистолета и лекичко побутна вратата. Навън вече се мръкваше, а вътре цареше непрогледен мрак. Не посмя да включи фенерчето си. И без него вече беше мишена. Нямаше смисъл да предлага допълнителни улеснения на врага.
Изчака очите му да свикнат с тъмнината и пое напред. Погледна часовника си и напрегна слух. Партньорът му всеки момент щеше да разбие входната врата.
Роби прекоси кухнята. Не видя нищо особено. Тенджери, тигани, редица измити чаши, няколко кърпи. Оттатък трябваше да е салонът за клиенти, където щеше да го чака неговият човек.
Но неговия човек го нямаше. В замяна на това имаше друг, който моментално привлече вниманието му. Приклекна зад бара и започна да оглежда помещението сектор по сектор, търсейки евентуалните позиции за стрелба. Изчака още трийсет секунди и напусна убежището си. Салонът беше празен, с изключение на него и на другия мъж.
Роби предпазливо се приближи към мястото, на което седеше мъжът — едно сепаре вляво от входната врата. Беше се облегнал назад на кожената седалка. Светлината от витрината беше достатъчна.
Роби измъкна телефона си и набра 911. Изключи и бавно се приближи до сепарета.
Рана от единичен изстрел в главата. Докосна ръката му. Беше леденостудена. Човекът беше мъртъв от доста време.
Роби взе една салфетка от масата, уви я около пръстите си и бръкна във вътрешния джоб на мъртвеца. Името върху шофьорската книжка беше Марк Коен. Същият, който го гледаше от снимката, но без дупката от куршум в челото.
Върна портфейла на мястото му и се обърна към изхода. Мамка му!
Хукна към вратата, отключи я и изскочи навън. По тротоара се движеха хора. Огледа всеки един от тях, а после отсрещната страна на улицата. Волвото беше там. Но джипа го нямаше.
В далечината се чу вой на сирени. Той прекоси тичешком платното и седна зад волана. Набра номера на Синия.
— Марк Коен е мъртъв, а твоите хора изчезнаха с Мишел Коен!
— Не разбирам — промълви Синия. — Изпратих ти двама от най-добрите си хора. Имам им пълно доверие. Наредих им да изпълняват всяка твоя заповед.
— В колата бяха трима — рече Роби.
— Не, аз ти изпратих двама.
— Значи третият се е включил на своя глава и вече знам защо.
— Това е безпрецедентно, Роби.
— След двайсет минути съм при теб. Искам незабавно да провериш какво става с Джули. Вземи някой със себе си. Не е възможно да са купили всичките ти сътрудници.
— Нима искаш да кажеш, че…
— Просто го направи!
66
Синия беше първият човек, на когото се натъкна Роби, след като проникна в добре охраняваната сграда. Вторият беше Джули. Роби въздъхна от облекчение и забави крачка.
— Последвайте ме! — заповяда с напрегнат глас Синия. — И двамата!
Поеха с бърза крачка по някакъв коридор. Роби не пропусна да отбележи пистолета, който Синия беше затъкнал на колана си.
— Какво се е случило, Уил? — нервно попита Джули.
— Предпазна мярка, нищо повече. Всичко ще бъде наред.
— Лъжеш ме, нали?
— В общи линии, да — призна той.
— Благодаря за честния отговор. Но не и за нечестното ти поведение.
— Напоследък това май е всичко, на което съм способен.
Синия ги вкара в някаква стая, заключи след себе си и им направи знак да седнат.
— Обикновено не носиш оръжие — отбеляза Роби.
— Обикновено сред нас няма предатели! — отсече Синия.
— Мишел Коен? — погледна го въпросително Роби.
— Мъртва. Заедно с двама от хората ми. Онези, които ти изпратих.
— Къде, как?
— Току-що са открили онзи джип с телата вътре. И тримата са застреляни от упор.
— Кой е третият?
— Малкълм Стрейт. Десет години стаж при нас, безупречно досие.