— Един мъж уби родителите ми. Мама ми беше изпратила бележка в училищната канцелария, в която пишеше да взема автобуса за Ню Йорк, за да се срещнем там. Или поне аз си мислех, че бележката е изпратена от нея. Но в автобуса бях нападната от убиеца на родителите ми. Уил ме спаси и ме изведе от автобуса. После той гръмна и направо ни вдигна във въздуха.
— Значи пистолетът, който открихме близо до мястото на експлозията, е бил твоето лично оръжие — процеди Ванс. — Следователно ти си бил и в апартамента на Джейн Уинд. За да я убиеш!
— Моля те просто да го изслушаш, агент Ванс! — повиши тон Джули.
— Защо да го правя?
— Защото някой уби родителите ми. Уил ми спаси живота, при това цели два пъти. Той е добър човек!
Ванс погледна към Роби, който продължаваше да си пие кафето с гръб към тях.
— Май и аз имам нужда от малко кафе — призна с доста по-спокоен глас тя.
Джули побърза да й подаде една чаша.
— И останалата част от разказа ти ли е толкова ужасна? — обърна се Ванс към Роби.
— Дори повече — отвърна той.
— Поставяш ме в неудобно положение. Нали знаеш, че съм длъжна да докладвам?
— Да. И нямам нищо против. Аз също докладвах на моите хора за един-двама предатели между нас. А сега се питам дали няма и повече…
— Имаш предвид Бюрото? — вдигна вежди тя.
— Никога ли не сте имали гнили ябълки? — отвърна с въпрос той.
— Много малко — каза отбранително тя.
— Понякога и една е достатъчна — обади се Джули.
— Нямаш представа колко си права — каза Роби.
Ванс въздъхна и опря лакти на плота.
— Какво очаквате от мен? — попита с някакво примирение тя.
68
Роби остави волвото на летище „Дълес“ и се качи на автобуса за главния терминал. Там си купи билет за полета до Чикаго след около два часа, премина през проверките и се насочи към тоалетните. Влезе в една кабинка с раница през рамо, а няколко минути по-късно се появи обратно със сгъваем сак на колелца, пременен с дебел анцуг, шапка с козирка и очила. Напусна терминала през един от страничните изходи и взе автобуса обратно до агенциите за коли под наем. Там използва кредитна карта на чуждо име, за да наеме друга кола — този път ауди, — след което се насочи на запад към магистралата. Ако някой бе в състояние да го проследи след всички тези маневри, значи наистина заслужаваше да спечели.
Един час по-късно пристигна в горското си убежище. Вкара колата в хамбара, затвори портата и с една вила започна да разчиства сеното от пода. Не след дълго пред очите му се появи метален капак. Той го отмести и се пъхна в дупката. Щракна електрическия ключ на стената и започна да се спуска по металните стъпала. Старата флуоресцентна лампа над главата му колебливо примигваше. Озова се в квадратно помещение от бетон. То не беше негово дело, а на първия собственик на имота, заселил се тук някъде през трийсетте години на XX век. В разгара на Студената война човекът решил да си направи бомбоубежище с наивната надежда, че няколко сантиметра бетон, пръст и слама ще го предпазят, ако руснаците решат да предизвикат термоядрена катастрофа в Америка.
Роби прекоси малък коридор и се изправи пред личния си арсенал, старателно подреден до стената. Беше го събирал в продължение на години, съобразно доста необичайните изисквания на професията му. Пистолети и револвери, различни модели пушки и дори една преносима ракетна установка „земя-въздух“. Арсеналът му изглеждаше малко ала Джеймс Бонд, но на практика именно с такива оръжия си служеха хората с неговата специалност. Роби започна да отделя нещата, които щяха да му трябват, и да ги подрежда до стената. Той отвори чекмеджето на работната маса и пъхна в джоба си чифт електронни трансмитери. Трябваха му още десетина минути, за да подбере каквото му е нужно и да го подреди в големия сак, който понесе нагоре по стълбите. След това затвори капака, разпръсна купчина слама отгоре му и прехвърли сака в багажника на аудито.
Пет минути по-късно вече фучеше по обратния път на изток. Нае стая в един мотел, който предлагаше продължителен престой, и разтовари багажа си. Преоблече се набързо и позвъни на Джули, която беше поверил на грижите на ФБР. Ванс обеща да сподели с началниците си само най-необходимото — че момичето е вероятен свидетел и се нуждае от защита. За охраната й бяха изпратили двама агенти от провинцията, тъй като в момента Роби не се доверяваше на никой от работещите във Вашингтон.