Приключи с убийствата.
Сега предстоеше най-трудната част.
Изтеглянето.
Внимателно пое по една от носещите греди, която стигаше до далечната стена на хангара. Отвори прозорчето, закачи стоманеното въже за предварително завинтената кука и започна да се спуска надолу. Не след дълго краката му докоснаха асфалта. Обърна гръб на хангара и хукна на изток, далече от мъртвия принц. Прескочи някаква ограда и продължи напред. Зад гърба му се разнесоха викове, блеснаха прожектори и екнаха изстрели. Куршумите свиреха далече от него, но той знаеше, че това може да се промени.
Появи се кола с включени дълги светлини, която закова пред него. Той хвърли екипировката си на задната седалка и скочи вътре. Колата потегли още преди да е затворил вратата. Шофьорът дори не го погледна. Роби също. Пътуването продължи само няколко километра и свърши в едно от предградията на Танжер. Роби се измъкна от купето, измина двеста метра по някаква тясна уличка и хлътна в малък двор, където го чакаше син фиат. Седна зад волана, напипа ключовете зад сенника на предното стъкло и запали двигателя. Пет минути по-късно вече наближаваше центъра на Танжер. След още пет се измъкна от тесните улички и насочи колата към паркинга на пристанището. Там слезе, отвори багажника и измъкна малък сак с дрехи и предмети от първа необходимост, сред които имаше документи за пътуване и пари в местна валута.
Този път се отказа от скоростния ферибот, който го беше докарал от Испания. Предпочете един доста по-бавен кораб, който превозваше туристи от Барселона до Танжер и обратно, вземайки разстоянието на идване за едно денонощие, а обратния път — за цели три часа повече.
Вместо място в общия салон работодателят му беше запазил семейна каюта с три легла. Той влезе вътре, остави багажа си на едното от тях и заключи вратата. Няколко минути по-късно фериботът безшумно се отлепи от кея.
Логиката беше очевидна. Едва ли някой щеше да очаква убиецът да се качи на кораб, който ще пътува цяла нощ и цял ден. Властите щяха да бъдат заети да проверяват летищата, скоростните фериботи, магистралите и железопътните гари, но почти сигурно нямаше да обърнат внимание на старото корито, което щеше да се люшка в Средиземно море цели двайсет и седем часа, преди да стигне до крайната си дестинация. На практика пътуването му щеше да продължи почти два дни, тъй като вече минаваше полунощ.
Сред екипировката му фигурираше и една конусовидна тръба, оборудвана с ултрамодерна техника за подслушване. Благодарение на нея беше успял да чуе целия разговор на принца с двамата му посетители. Достъп до оръжие. Десетилетия за внедряване. Значителни средства за реализация на плановете. Всичко това трябваше да бъде проверено, но не от него. Той беше изпълнил задачата си. Оставаше му само да си напише рапорта, след което нещата щяха да бъдат поети от други хора. Беше убеден, че дори саудитското кралско семейство ще изпита облекчение при новината за убийството на черната овца. Разбира се, официалното изявление щеше да заклейми този жесток терористичен акт и да настоява за пълно разследване. Представители на кралското семейство щяха да изразят публично своето възмущение; щяха да бъдат разменени остри дипломатически ноти. Но неофициално същите хора положително щяха да вдигнат тост за извършителите. Тоест за американците.
Операцията беше изпълнена изключително чисто. На практика Роби хвана принца на мерника си още в момента, в който той слезе от хамъра. Спокойно можеше да го ликвидира още тогава, но предпочиташе да го направи едва след като всички се качат в самолета. Най-вече охраната. По този начин оттеглянето му щеше да стане по-лесно. Беше изпуснал принца от мерника си в рамките на около половин минута след влизането му в самолета, но бързо го хвана отново, когато зае обичайното си място начело на голямата маса.
Тогава взе и решението за изстрел в главата на Талал. То се дължеше на нещо дребно, което забеляза през телескопичното устройство в момента, в който принцът положи лакти на масата. Презрамки, които бяха доказателство за наличието на бронежилетка. Но броня за главата все още не беше измислена.
Роби прекара три дни и три нощи от живота си върху носещата греда под покрива на хангара — един старателно прегледан и запечатан обект, предлагащ стопроцентова сигурност. През това време уринираше в буркан и се хранеше с енергийни блокчета, търпеливо изчаквайки появата на мишената.