— Е, всички изпадаме в подобни състояния.
Ани стана и се премести до него.
— Преживяла съм едно-две разочарования с мъжете — промълви тя и докосна ръката му.
— Обещавам с мен да не бъде така — отвърна той. Не можеше да й гарантира подобно нещо, но в момента, в който го каза, го повярва.
Приведоха се един към друг едновременно и устните им се докоснаха. После отдръпнаха лица.
Когато Ани отвори очи, той я гледаше.
— Не ти ли хареса? — прошепна тя.
— Напротив, много ми хареса.
Отново се целунаха.
— Аз съм много по-стар от теб — каза Роби.
— Не ми изглеждаш чак толкова стар.
— Може би не трябва да правим това.
— Може би трябва да правим точно това, което искаме — прошепна в ухото му тя.
Този път целувката им беше по-страстна и дълга. Роби плъзна длан по бедрото й и започна да го гали. Тя го прегърна през кръста и се притисна в него. Допря устни до ухото му.
— В спалнята може би ще ни е по-удобно.
Той я взе на ръце и я понесе към спалнята. Кракът й блъсна вратата. Роби влезе и затвори след себе си, също с крак. Започнаха да се събличат взаимно, без да бързат.
Тя погледна татуировките му и докосна с пръст белега на ръката му.
— Боли ли?
— Вече не.
— От какво е?
— От глупост — отвърна той и я притегли към себе си.
Минута по-късно се мушнаха под завивките. Дрехите им останаха на купчина до леглото.
71
Беше шест сутринта и Роби отново беше на път. Наетата кола се спускаше безшумно по тъмната улица.
Когато остави Ани Ламбърт да лежи в леглото си и си тръгна, той вече съжаляваше, че е спал с нея. След великолепния секс се почувства затоплен, отмалял и опиянен. Едно освобождаващо чувство.
Което обаче беше грешка. На практика беше зарязал един мъртвец на алеята с паметниците, за да изчука служителка на Белия дом. Дори за миг не помисли за разследването, докато беше в леглото с нея. Но сега това щеше да се промени.
Обади се на Ванс, която вдигна на второто позвъняване въпреки ранния час.
— В службата съм — каза тя. — Изобщо не съм се прибирала. Ти къде си?
— Карам.
— Накъде караш?
— Не съм много сигурен.
— Какво ти стана снощи? Изчака да се погрижим за Джули и просто изчезна!
Той не отговори.
— Роби?
— Имах нужда да направя крачка встрани. И да си прочистя главата.
— Е, прочисти ли я? Защото ни чака работа.
— Да.
— Не съм вечеряла, не съм закусвала. На ъгъла срещу ВОБ има едно денонощно заведение. Знаеш ли го?
— След десет минути там — отвърна Роби.
Той я изпревари и поръча две големи чаши кафе. Тя се появи минута по-късно.
— Каза, че не си се прибирала, но си успяла да се преоблечеш — отбеляза той.
— Винаги държа комплект дрехи в офиса — отвърна тя и отпи глътка от чашата си. — Но ти не ми изглеждаш добре.
— А трябва ли? — За миг се запита дали е усетила, че е бил с жена. Помълчаха известно време. — Как е Джули? — попита най-сетне той.
— Неспокойна, депресирана. Вероятно мисли, че си я зарязал.
— Какво обясни на шефа си за това, което се случи?
— Карах по кратката процедура. Някои неща му казах, други — не.
Дадоха поръчката си на сервитьорката, която се изправи до масата. Момичето допълни чашите им и се отдалечи.
— Не ми се ще да ти съсипя кариерата, Ванс — каза той.
— Ако искаш, може да ме наричаш и Ники — отвърна тя.
Това предложение засили още повече чувството му за вина.
— Добре, Ники. Искам в края на деня да можеш да си тръгнеш, без всичко това да има някакви последствия за теб.
— Няма как да стане, Роби — поклати глава тя.
— Искам да кажа, че не е нужно да ме прикриваш. Не беше честно от моя страна.
— Аз пък смятам, че ако не те прикривам, ФБР ще се стовари върху теб като цял тон тухли. Въпросите са твърде много, а отговорите — малко.
— Все пак имам някакво професионално прикритие — поясни той.
— Не е достатъчно. Честно казано, не го правя само заради теб. Ако всичко излезе наяве, със сигурност ще ме отстранят от разследването. Това означава никога да не разберем какво става. А аз очевидно имам проблем с това, което става…
— Значи се разбираме чудесно — кимна Роби.