— Не съм сигурна, че напълно те разбирам. Нито в служебен, нито в личен план. Не съм ти психоаналитик, а просто партньорка. Работя с теб с надеждата, че ще успеем да заловим банда убийци.
— Лио Брум — промълви той. — Откри ли нещо около него? Той каза, че са убили жена му…
— Нищо. Опитваме се да разберем откъде се е появил. В района не открихме кола, която да е негова, а поради късния час можем да изключим метрото. В момента разпитваме шофьорите на таксита с надеждата да открием откъде се е качил.
— Може би се е придвижвал пеша — каза Роби. — Нищо ли не носеше в себе си? Например ключ от хотелска стая?
— Не. В замяна на това открихме нещо интересно.
— Какво?
— Татуировка на рамото. Абсолютно същата като тази на Рик Уинд. Вероятно ще съвпадне и с онази, която Джули е забелязала на ръката на баща си.
— Значи са се познавали от армията — бавно изрече Роби.
— Може би ще се окаже, че това няма нищо общо с теб. Служили са заедно, вероятно са имали някаква обща тайна, която е продължавала да им тежи.
— Но това не обяснява защо аз и Джули слязохме от онзи автобус. Нито пък защо не ни ликвидираха пред „Донъли“.
— Предполагам, че е така. Ти каза, че са го пуснали да избяга, след като са убили жена му. Това било част от играта. Може би наистина си играят с теб, но за това трябва да има причина.
— Убеден съм, че има такава, при това сериозна. За съжаление, не знам каква е.
— Ако става въпрос за някакво състезание между вас, причината трябва да се крие в твоето минало. Помислил ли си за това?
— Да, разбира се. Но ми трябва още доста време за размисъл.
— С какво си се занимавал, Роби? ОКР не е твоят дом, но е съвсем ясно, че е някоя друга федерална институция.
Той замълча и отпи глътка кафе. На този въпрос не можеше да има отговор.
— Мълчиш, защото не съм посветена, нали? — подхвърли Ванс.
— Правилата не ги определям аз. Понякога, както в момента, те са наистина отвратителни, но си остават правила. Съжалявам, Ники.
— Добре, ясно. Можеш и да не ми отговаряш, но поне ме изслушай.
Роби кимна.
— Според мен си се появил в апартамента на Джейн Уинд със задачата да я ликвидираш за някакво прегрешение. Но по свои причини не си натиснал спусъка. Вместо теб го е направил друг, с далекобойно оръжие. Ти правиш възможното да спасиш по-малкото дете, а след това изчезваш. Но после изведнъж се оказваш разследващ на престъпление, на което си бил свидетел. А за прикритие използваш значката на ОКР… — Тя замълча за момент и подхвърли: — Как се справям дотук?
— Отлично, като федерален агент — отвърна Роби. — Не съм и очаквал друго.
— Разкажи ми за удара срещу Уинд.
— На практика не беше сведен по нормалните канали. Не би трябвало да го възложат на мен, но въпреки това ми го възложиха. Човекът, който ми спусна задачата и после разпореди на друг да я изпълни, в момента представлява купчина обгорели кости.
— Почистили са след себе си?
— Според мен да.
— И тъй, някой си играе с теб и те натиква дълбоко в калта. Всичко това се случва след убийството на Джейн Уинд. Съпругът й вече е бил мъртъв, затова тя е трябвало да го последва. Семейство Уинд е извън играта. Това е точка първа.
Роби допи кафето си и изпъна гръб.
— Продължавай.
— Точка втора: родителите на Джули са убити. Ние знаем, че те са били близки със семейство Брум. Рик Уинд и Къртис Гети имат едни и същи татуировки на ръцете. Най-вероятно от времето на съвместната им служба в армията. Твоите хора успяха ли да направят връзката?
— Все още работят по въпроса.
— Точка трета: резултатът е ясен — Гети, Брум и Уинд са мъртви. Също и съпругите им. Но при Уинд става въпрос за бивша съпруга.
Роби кимна и продължи вместо нея:
— Аз се опитвам и успявам да напусна онзи автобус. Но те знаят, че ще го направя. Една бележка, която Джули предполага, че е написана от майка й, я насочва към същия автобус. После двамата слизаме и автобусът се взривява.
— А ние с теб е трябвало да бъдем ликвидирани по време на атаката пред „Донъли“?
— Поредният театър, целящ да ме обърка.
— Но при този театър умряха хора, Роби.
— Очевидно организаторите на всичко това не се интересуват от страничните поражения. За тях тези хора не са нищо повече от фигури върху шахматната дъска.