— Тръгвай! — изкрещя той. — Тръгвай веднага!
Ванс включи на заден и гумите на спортната кола оставиха черни следи по асфалта. После направи ловка обратна маневра, изправи волана и натисна до дупка газта. Няколко мига по-късно стигна до първата пряка и зави наляво.
Тя погледна Роби, после се обърна да види и Джули, която се беше сгушила на седалката.
— Добре ли сте? Някой да е ранен?
— Добре сме — отвърна лаконично Роби.
— За бога, кажи ми какво се случи!
— Просто карай.
76
Роби стискаше глока и се оглеждаше подозрително във всички посоки. Този път се размина на косъм. Ако не беше забелязал червената точица, Джули вече щеше да е при мъртвите си родители. По всичко личеше, че животът й беше престанал да има стойност за другата страна. А по всяка вероятност и неговият.
Той се намести малко по-удобно на седалката, но стойката му остана напрегната. Опасността все още не беше отминала.
От време на време Ванс хвърляше поглед към пистолета в ръката му. За миг очите им се срещнаха, но тя побърза да извърне глава. Проговори едва след като изминаха около три километра.
— Предполагам, че имаш основателна причина да държиш този пистолет насочен към мен…
— Причините са поне десет, но ти със сигурност ги знаеш всичките — отвърна той.
— Не съм те предала, Роби — въздъхна тя. — Най-малкото защото не съм от този тип хора.
— Добре е да го знам. Ще го имам предвид.
— Разбирам защо не се доверяваш на никого, включително и на ФБР.
— Добре е да знам и това — отвърна някак безжизнено той. За момент дори не повярва, че е неговият глас.
— Къде искаш да ви закарам?
— Защо ти не избереш този път? — погледна я с каменна физиономия той. — Да видим какво ще се получи.
— Изпитваш ли ме?
— А защо не?
— Няма ли да престанете? — обади се Джули. — Това не помага на никого.
Двамата едновременно погледнаха в огледалото, което отразяваше блесналите от гняв очи на момичето.
— Току-що се измъкнахме от капан, който са ни поставили въпреки закрилата на ФБР — отвърна с равен глас Роби. — По тази причина е най-добре агент Ванс да избере следващата ни дестинация. Пък там ще видим какво ще излезе.
— Какво ще кажеш за ВОБ? — попита Ванс.
— Какво очакваш да кажа?
— Аз съм на твоя страна, Роби!
— Какво стана с подкреплението, което повика? — попита той и погледна през страничното стъкло.
— Не съм го повикала аз, а други хора от Бюрото.
— Кои други хора?
— Не знам точно. Подадох молба да изпратят агенти от провинцията. По твое настояване.
— Един от тях беше убит — кимна Роби. — Него го изключваме, защото едва ли е очаквал, че животът му ще свърши именно в онази къща. Но някой е открехнал капаците на прозореца в стаята на Джули… — Обърна се и попита: — Кой от агентите те изпрати обратно там?
— Онзи, който дойде пред вратата след изстрела. Познах го по гласа.
— Същият, който не се върна повече — замислено промълви Роби. — Същият, който е убил партньора си, а на нас каза да не мърдаме. — Стрелна с поглед Ванс и добави: — И ти ни посъветва същото…
Ванс рязко натисна спирачката. Беемвето поднесе и спря.
— Хайде, застреляй ме! — кресна тя. — И без това нямаш нужда от мен, след като не ми вярваш! Какво чакаш още? Опри дулото в главата ми и натисни проклетия спусък!
— Истерията няма да ти помогне — отвърна Роби.
— Какво по-точно очакваш от мен?
— Вече ти казах. Просто карай.
— Накъде?
— Избери си някаква посока и се придържай към нея.
— По дяволите! — изруга с треперещ глас Ванс, включи на скорост и рязко потегли. Изчака известно време да се успокои и каза: — Преди да завия в сляпата уличка, чух експлозии. Твое дело ли бяха?
— Вдигнах във въздуха два служебни автомобила на ФБР — кимна Роби. — Направи необходимото да ги включат в сметката ми.
— Взривил си ги?
— Отвличане на вниманието — обади се Джули. — Това беше единственият начин да се измъкнем живи от къщата.
Роби се облегна назад.