— Я да видим каква е равносметката — промърмори той. — Предатели в моята служба, предатели във ФБР. Плюс един пъзел, който не мога да подредя, докато времето ми изтича…
— Какво мислиш да правиш? — нервно попита Ванс.
— Засега две неща: прегрупиране и преосмисляне. През това време ние тримата оставаме заедно, но ще ни трябва друг транспорт.
— Какво й е на моята кола?
— Нищо й няма, но някои хора знаят, че е твоята.
— Пак ли ще крадеш кола, Уил? — обади се Джули.
— Пак?! — вдигна вежди Ванс.
— Много го бива — увери я момичето. — Като го гледаш, ти се струва фасулска работа.
— Надявам се, че теб пък те бива в шофирането — добави Роби.
— Защо?
Той вдигна пистолета и натисна копчето за сваляне на страничното стъкло.
— Защото отзад има един джип, който много бързо ни настига.
77
Ванс погледна в огледалото. Зад тях действително летеше огромен черен джип. Приличаше на тумбест реактивен самолет.
Тя скочи на газта и беемвето се понесе напред.
— Според теб ченгета ли са или федерални?
Задното стъкло се пръсна. Джули изпищя и се просна на седалката, а куршумът мина между Ванс и Роби и напука предното стъкло.
— Не са нито ченгета, нито федерални — отвърна с напрегнат глас Роби.
Ванс натисна спирачките и рязко нави волана. Колата поднесе наляво, но преодоля центробежните сили и полетя по една от страничните улички.
— Направи нещо, за бога! — процеди тя.
Роби се обърна към Джули, която продължаваше да се притиска към седалката.
— Разкопчай колана и лягай на пода! — заповяда той.
— А ако катастрофираме и аз съм без колан?
— Това е последната ти грижа.
Джули щракна колана и се пъхна в пространството между седалките. Роби се прицели и стреля през строшеното задно стъкло. Куршумът попадна в предната решетка на джипа. Точно там, където искаше — в радиатора. Но след това отскочи със звучен звън.
— Брониран е — промърмори той.
Следващият му изстрел попадна в лявата предна гума. Каучукът би трябвало да се разкъса, но не се случи нищо.
— Система за движение със спукани гуми — определи с въздишка той. — Умно.
— След като е брониран, би трябвало да му избягаме — подхвърли Ванс.
— Зависи от конските му сили — отвърна Роби и отново натисна спусъка.
Част от предното стъкло на черния джип се напука, но това изобщо не се отрази на скоростта му.
— Е, все пак не са съвършени — промърмори той.
В следващия миг зърна пушката, която се появи от десния преден прозорец. Моментално разбра, че не става въпрос за обикновена пушка, сграбчи кормилото и рязко го завъртя надясно. Колата напусна платното, преодоля бордюра и спря в някакъв двор.
Миг по-късно пушката избълва плътен автоматичен откос. Най-малко десет патрона. Паркираната в пряката кола избухна в пламъци.
Тежкият джип не успя да вземе завоя и продължи напред. Разнесе се скърцане на спирачки, последвано от ръмжене на скорости. Водачът беше включил на заден ход.
Ванс подаде газ, а Роби ловко завъртя кормилото и беемвето изскочи обратно на пътя.
— Какво беше това, по дяволите? — попита с разтреперан глас тя.
— Викат му „ковашки чук“ — отвърна Роби. — Сериозно бойно оръжие. Познах го по специалния пълнител, който е доста широк. Улучил е резервоара на онази кола. — Той махна напред и добави: — На следващата пресечка завиваш вляво, а веднага след това надясно. После настъпваш педала до дупка. Докато те се ориентират, ние вече ще бъдем далече.
Ванс изпълни указанията и не след дълго се озоваха на пуст път, който щеше да ги отведе далече от мястото на стрелбата. От всички страни се чуваше вой на сирени.
Джули се върна на седалката и си сложи колана, като преди това почисти ситните стъкълца от косата си.
— Добре ли си? — попита Роби.
Тя кимна, но не каза нищо.
Очите му пробягаха по вътрешността на купето.
— Къде ти е раницата? Забрави я в къщата ли?
Тя отново кимна.
— Какво се промени, Роби? — тихо попита Ванс.
Той прибра пистолета в кобура си и я погледна.
— Я повтори.
— Досега не искаха да ни убиват, а просто да ни изплашат до смърт или Бог знае какво. Но вече е ясно, че намеренията им са да ни ликвидират. Затова питам: какво се е променило?