Сега принцът беше мъртъв.
Плановете му също.
Уил Роби затвори очи и потъна в дълбок сън. Фериботът се поклащаше леко по спокойните води на Средиземно море.
7
Тази мисия беше различна.
Близо до дома му.
Толкова близо, че всъщност си беше у дома.
Бяха изминали почти три месеца от Танжер и смъртта на Халид бин Талал. Беше по-хладно, а небето по-сиво. През цялото това време Роби не беше убил никого. Това беше необичайно дълъг период на бездействие, но той го прие спокойно. Излизаше да се разхожда, четеше книги, хранеше се навън. Освен това осъществи няколко пътувания, без да убива. Казано с други думи, живееше нормално.
После флашката отново се появи. Нормалният живот приключи и дойде време за оръжието. Беше получил задачата преди два дни. Времето за подготовка беше малко, но флашката обяви, че тази мисия е спешна. А когато флашката говореше, Роби просто се залавяше за работа.
Седеше на креслото в дневната с чаша кафе в ръка. Беше ранно утро, но той беше буден вече от няколко часа. При всяка мисия ставаше така. Колкото по-близо беше тя, толкова по-малко спеше той. Не толкова от нервност, колкото от желание да се залови с активната подготовка. Когато беше буден, част от съзнанието му непрекъснато усъвършенстваше плана, откривайки и отстранявайки грешките. Не го правеше само когато спеше.
По време на дългата почивка той реши да приведе в действие отдавнашните си планове за по-активен социален живот и дори прие поканата за неформално парти у съседа на третия етаж. Присъстваха едва десетина души, част от които живееха в същия блок. Съседът го представи на няколко от тях. Вниманието на Роби бързо беше привлечено от една млада жена.
Тя живееше тук отскоро. Излизаше много рано — някъде към четири сутринта — и поемаше с колелото си към Белия дом. Роби знаеше къде работи от официалната справка, която беше получил. А ранния час на излизането й определи сам, тъй като я наблюдаваше през шпионката.
Тя беше много по-млада от него, красива и съдейки по външния й вид — доста интелигентна. На няколко пъти очите им се срещаха, но това беше всичко. Роби имаше чувството, че и тя е самотна като него. И вероятно нямаше да има нищо против, ако я заговори. Беше облечена с бяла блуза и къса черна пола, а косата й беше прибрана на конска опашка. Разговаряше с непознат за Роби мъж и държеше питие в ръка. От време на време поглеждаше към него и се усмихваше.
Той на няколко пъти понечи да я заговори, но в крайна сметка си тръгна, без да го направи. На излизане се обърна да я погледне. Тя се смееше на коментарите на един от гостите и не го забелязваше. Може би така е по-добре, рече си той. Какъв е смисълът?
Роби стана и пристъпи към прозореца.
Есента бе настъпила. Листата на дърветата в парка започваха да капят, а вечерите бяха доста студени. Понякога още се усещаше влажният полъх на лятото, но все по-рядко. Времето в момента беше доста добро за един град, построен върху блато, който — по мнението на мнозина — продължаваше да е блато, особено в кварталите, в които се подвизаваха професионалните политици.
Роби успя да приключи предварителните си проучвания в рамките на ограниченото време, което му беше отпуснато. Те включваха и репетиция на логистиката, която продължаваше и в момента и която при създалата се ситуация беше доста сложна. Това не беше достатъчно и не му донесе удовлетворение. Но нямаше избор.
Локацията не изискваше използването на средства за бързо придвижване. Нито самолети, нито влакове. Но и мишената беше различна, при това в лошия смисъл на думата.
Понякога преследваше хора, представляващи глобална заплаха, като Ривера и Талал. Друг път просто решаваше конкретен проблем.
Използваха се различни етикети, но в крайна сметка всички те означаваха едно и също. Работодателят му решаваше кое живо същество ще стане мишена, а след това възлагаше на хора като Роби задачата да го лишат от живот.
С оправданието, че по този начин светът става по-добър.
Като изпращането на най-могъщата армия в света срещу един луд в Близкия изток. Победата бе сигурна още със започването на войната. Но това, което не можа да се предвиди, бе случилото се след победата. Тоталният хаос.