— Куп неща може би — отвърна той. — Трудно е да разгадаем намеренията им, без да сме наясно с крайната цел на играта. И с нашата роля в нея.
— Значи трябва да разберем каква е крайната цел — тръсна глава Ванс.
— Лесно е да го кажеш — отбеляза Джули.
— Какво се е променило?
Този път въпросът беше зададен от самия Роби. Ванс и Джули се спогледаха.
— Нали и аз това питам — каза агентката.
Той замълча, заковал поглед в пътя. Вече беше сигурен, че се е добрал до нещо съществено. Най-после.
78
Роби обясни на Ванс как да стигне до тайната му ферма в провинцията, но преди това я накара да изключи джипиеса на телефона си. После тя набра номера на прекия си началник и накратко го запозна с инцидента. Един убит агент на ФБР, втори — замесен в преките събития, и трети, който беше изчезнал. Бюрото не беше в състояние да потвърди дали той е бил човекът от Вирджиния, изпратен да охранява Джули.
Ванс пусна телефона в скута си, а на лицето й се изписа отвращение.
— По дяволите! — въздъхна тя. — Справиш ли се с малката гадост, голямата няма да се случи.
— Ще трябва да се изключиш от мрежата — предупреди я Роби. — Имаш ли нещо против?
— Това означава ли, че все пак ми вярваш?
— Спомних си, че онези в черната кола нямаха нищо против да ликвидират и теб.
— Няма проблем да се изключа, но искам конкретен план.
— В момента го оформям. Нуждая се обаче от повече информация.
— Каква?
Той погледна към момичето на задната седалка, което не отделяше поглед от него.
— Работата е там, че Джули стигна до верния отговор.
— Какво?! — учудено попита момичето.
— Става въпрос за тайминга — поясни той. — Червената точка се появи на гърдите ти в момента, в който каза онова нещо. Мисля, че именно тогава беше решена съдбата ни.
— Какво си казала? — обърна се да я погледне Ванс.
— Казах, че татко, мистър Брум и Рик Уинд са служили в един взвод. А всеки взвод се състои от девет или десет бойци. Казах още, че тези хора вероятно са разговаряли с някой от останалите. И тогава започна всичко. В смисъл че не само споменатите трима са поддържали контакт помежду си, а вероятно е имало и други.
Роби кимна и се обърна към Ванс.
— Оказва се, че къщата не само не е била обезопасена, но и се е подслушвала. Чували са всяка наша дума. И червената точка се появи в момента, в който Джули напипа ключа към загадката.
— Наистина ли мислиш, че това е ключът? — попита Ванс. — Другите от взвода?
— Мисля, че трябва да изясним така ли е — отвърна Роби. — Колкото по-бързо, толкова по-добре.
— В ОКР със сигурност разполагат с тази информация. Можеш да я поискаш от колегите си.
— Мога, но няма да го направя. Не забравяй, че и там има предател.
Ванс се облегна назад и потъна в размисъл.
— Може би и в Бюрото има — промълви най-сетне тя.
— Може би ли?! — избухна Джули. — Кое от днешните събития си пропуснала, супер агент Ванс?
— Добре де, наистина има — направи гримаса Ванс и погледна към Роби. — Какво ще правим сега?
— Познавам човек, който вероятно ще ни помогне. Стар приятел.
— Сигурен ли си, че можеш да му се довериш?
— Той отдавна е спечелил доверието ми.
— Е, хубаво.
— Но за да го видя, трябва да се разделя с вас — добави Роби.
— Това не е добра идея — нервно отвърна Ванс.
— Не е — съгласи се той. — Но не виждам друг начин.
— Колко дълго ще отсъстваш? — тревожно го погледна Джули.
— Колкото трябва и нито минута повече.
Роби ги настани в къщата. Показа на Ванс кое къде се намира, включи алармата и закрачи към хамбара. Яхна мотоциклета, сложи си каската и натисна стартера. Боботенето на мощния двигател го успокои, предлагайки му възможност да се фокусира и върху други неща преди решителния сблъсък.
Пое на изток към околовръстния път, а след това зави на север. Прекоси моста „Удроу Уилсън“, вляво от който мигаха светлините на Вашингтон, а вдясно тъмнееха зелените поля на Вирджиния чак до планината Върнън.
Няколко минути по-късно Роби вече крачеше по единствения коридор в сградата. Множеството врати от двете му страни бяха затворени. В този късен час зад тях едва ли имаше много хора.