Джули не отговори.
Входната врата се отвори и той се втренчи в жената, която се появи на прага. Ванс й показа служебната си карта и се зае да й обяснява какво иска. Върху лицето на жената, най-вероятно съпругата на Сигъл, се появи смаяно изражение. Поговориха още няколко минути, после вратата се затвори и Ванс тръгна с бърза крачка към колата. Роби забеляза как пердето на един от прозорците помръдва и жената наднича иззад него.
Ванс се качи и той запали двигателя.
— Гейбриъл Сигъл работи в един от клоновете на банка „СънТръст“, който се намира на десетина минути от тук — обяви тя. — Взех адреса от съпругата му.
— Изглеждаше изненадана — отбеляза Роби.
— Защото беше изненадана. По всяка вероятност си помисли, че има някакъв проблем в банката.
— Може би съпругът й краде — напрегнато подхвърли Джули. — Или пере пари на терористите, а моите родители и останалите са го разкрили.
— Може би — кимна Роби и се обърна към Ванс. — Жената те наблюдаваше зад пердето.
— Естествено. В момента вероятно звъни на мъжа си, затова е по-добре да тръгваме.
— Аз ще поема срещата с него — отсече Роби. — А ти оставаш с нея.
— Докога ще вися по разни коли? — възропта Джули.
— Спокойно, и на теб ще ти дойде времето — отвърна Роби. — На всеки от нас ще му дойде времето, преди тази история да приключи.
Стигнаха до банковия клон за по-малко от десет минути. Роби ги остави в колата и влезе в малката тухлена сграда, разположена точно зад ъгъла на една от най-оживените улици в Манасас. Попита за Гейбриъл Сигъл и беше въведен в остъклен правоъгълник с размери три на три.
Сигъл беше набит мъж с бледо лице, висок около метър и седемдесет. Според Роби изглеждаше доста по-добре, отколкото на снимката във Фейсбук.
— Каква е тая работа? — надигна се от стола си той. Явно вече беше разговарял с жена си.
Роби му показа значката си и започна направо:
— По време на Първата война в Залива сте били командир на взвод, нали?
— И какво от това? Да не би армията да ме иска обратно? Ако е така, няма как да стане. Минах по реда си. Вече съм твърде стар, за да бродя из пустинята с пушка на рамо.
След тази тирада човекът седна обратно зад бюрото си, а Роби остана прав.
— Интересуват ме по-скоро хората, с които сте служили. Поддържате ли контакт с някои от тях?
— Да, с двама-трима.
— С кого по-точно?
— А за какво по-точно става въпрос?
Банкерът показва нокти, помисли си Роби.
— За националната сигурност — отвърна той. — Мога да добавя, че има връзка с един наскоро взривен автобус и смъртта на няколко души, разстреляни в ресторант до Капитолия.
Сигъл стана още по-блед.
— Господи! — възкликна той. — Нима е замесен някой от стария ми взвод? Не мога да повярвам!
— Искате да кажете, че познавате добре тези хора?
— Как да ви отговоря… Все пак се сражавахме за страната си. Не е възможно някой да се е обърнал срещу нея… — Мъжът замълча, подпрял месестите си длани на евтиното бюро. Приличаше на малко момче, на което току-що са съобщили, че кученцето му е прегазено от кола.
— С кого от тях сте под държали връзка?
Сигъл се сепна, замисли се за момент и бавно започна да изрежда:
— С Дъг Бидъл, Фред Алварес, Бил Томсън и Рики Джоунс. Но Рики умря преди доста години.
— Знам — кимна Роби. — Но те не живеят в района, а са пръснати навсякъде.
— Вярно, но има и други начини за контакт. Телефони, имейли. Преди време Дъг ми дойде на гости и му показах паметниците. Фред загина при автомобилна катастрофа, а Били налапа дулото и натисна проклетия спусък. Дъг и Рики се разболяха от рак. А и двамата са по-млади от мен. Това се дължи на всичките гадости, на които бяхме изложени по време на войната. Синдромът на Войната в Залива, нали знаете… Дори в този момент може да съм пътник, без да подозирам. И при най-слабото главоболие започвам да си мисля, че всичко е свършено.
Човекът млъкна и се облегна назад. Роби седна срещу него.
— А виждате ли се с някой от бойните си другари, които живеят в района? — попита той.
— Няколко пъти се срещнах с Лио Брум. Но това беше доста отдавна.
— Колко отдавна?
— Преди повече от десет години. Сблъскахме се случайно. В един сиатълски бар, представяте ли си? Той беше там по бизнес, а аз току-що бях сменил работата си и присъствах на някакъв семинар. Стори ми се, че се справя добре. Работеше за правителството, но не си спомням точно какво…