Те му ги показаха.
Касиди ги разучи внимателно, придърпа бележника, който лежеше на бюрото, и си записа номерата на картите и значките.
— Това е за адвокатите ми, които ще ви скъсат задниците в съда — каза с дрезгав глас той.
— Вие не отворихте вратата, господин Касиди — напомни му Ванс.
— Щях да я отворя, ако не бяхте ме изпреварили. Освен това не знаех, че сте федерални агенти.
— Вашата служителка ви го каза изрично.
— На нея й плащам десет долара на час, за да посреща и настанява клиентите. Не вярвам да прави разлика между федерален агент, пощальон и разбойник, решил да ме ограби. — Той погледна младата жена, която трепереше пред вратата. — Всичко е наред, Тина. Връщай се на работа.
Жената побърза да изчезне, а Касиди отново се обърна към Роби, който прибираше пистолета в кобура си.
— А ти дори не си от ФБР, а от ОКР.
— Знаеш какво е ОКР?
— Знам, защото съм служил в армията. — Мъжът седна зад бюрото, измъкна тънка пура от джобчето на ризата си и я запали. — Е, за какво става въпрос?
— Пушенето е забранено във всички ресторанти и барове в щата Вирджиния — подхвърли Ванс.
— Вярно е, че доблестната управа на Вирджиния взе решение да лиши своите поданици от привилегията да пушат на подобни места — кимна Касиди. — Но също така е вярно, че здравното министерство, което трябва да прилага въпросния закон, няма реална власт да го направи. В много заведения хората си пушат на воля. А този кабинет е моето лично пространство, което съм оборудвал със специална вентилационна система именно за да пуша колкото си искам въпреки опасността да пипна рак на белите дробове. Ако искате, сядайте и гледайте как го правя…
— Имаме няколко въпроса към теб — заговори по същество Роби.
— Задай ги на адвокатите ми — отсече Касиди. — Сигурен съм, че ще чуеш решителното им не! — Той извади една визитка от бюрото си и му я подаде. — Тук са всичките им телефони, господин ОКР.
— Винаги ли си толкова бърз, когато имаш нужда от юридическите си хрътки? — изгледа го Роби.
— Отдавна съм изчислил, че заслужават всеки цент от безбожните си хонорари!
— Това означава ли, че често се нуждаете от юридически услуги? — попита Ванс.
— Тук е Америка, госпожо. Когато някой бизнесмен иска да си избърше задника, адвокатът му винаги трябва да е наблизо.
Роби бавно се огледа. Офисът беше със скъпи мебели, а край една от стените имаше етажерка със свидетелства и грамоти.
— По всичко личи, че бизнесът ти върви — отбеляза той. — Заведението трябва да работи добре.
— То е само една от двайсетте фирми, които притежавам. Всички те ми носят високи доходи и това ми позволява да не дължа нищо на никого. Я ми кажи колко от онези нещастници от „Форчън 500“ могат да се похвалят със същото? Притежавам дори собствен самолет, ей богу!
— Браво на теб — рече Роби и остави картичката на адвокатската кантора на бюрото. — Тук сме, за да ти зададем няколко въпроса, свързани с взвода, в който си служил по време на войната.
Касиди зяпна от изненада и беше принуден да извади пурата от устата си.
— Това пък какво означава, по дяволите?
— Поддържаш ли връзка с някой от бившите си бойни другари?
Касиди зърна Джули, която надничаше през разбитата врата.
— Я ела тук, момичето ми — каза с променен глас той.
Джули погледна Роби, който й кимна.
— По-близо — направи й знак Касиди.
Джули се приближи до бюрото.
Касиди загаси пурата си в пепелника и разтърка брадичката си.
— По дяволите!
— Какво има? — озадачено го изгледа Ванс.
— Ти си Джули, нали? — попита той, без да обръща внимание на въпроса.
— Да. Но не ви познавам.
— Аз обаче познавам родителите ти, при това доста добре. Как я карат?
— Откъде ги познаваш? — вметна Роби.
— От взвода, разбира се. Двамата с Къртис Гети служихме рамо до рамо. На два пъти ми спаси живота.
— Доскоро дори не знаех, че татко е служил в армията — обади се Джули.
Касиди кимна, но не показа изненада.
— Не беше от най-разговорливите — промърмори той.
— А как разбрахте, че аз съм Джули? Никога не сме се виждали.
— Одрала си кожата на майка си, момичето ми. Същите очи, същите трапчинки… Освен това ние с теб сме се виждали. Само че ти беше още бебе. Поне два пъти съм ти сменял памперсите. Макар че хич ме няма да се оправям с малки деца.