— Засега те — отвърна Джули и махна към Роби и Ванс.
— Вие сте й настойници? — обърна се да ги погледне Касиди.
— Нещо такова — отвърна Роби.
— Аз мога да ти помогна, Джули — каза Касиди. — И ще го направя!
— По-късно ще говорим за това — рече Роби. — Наистина ли не разполагаш с никаква информация за Гети или за останалите от вашия взвод?
— Вече ти казах, че не поддържам връзка с никого.
— Помниш ли Елизабет Клеър и Гейбриъл Сигъл?
— Да, разбира се. Как са те?
— Не много добре. А знаеш ли нещо за Рик Уинд?
— Добър човек. И отличен боец.
— Вече е покойник. Също и Лио Брум.
Касиди се изправи и стовари юмрук върху бюрото.
— Нима всичките са убити?!
— Не всичките — отвърна Ванс. — Но процентът на смъртност във взвода ви е обезпокоително висок.
— Това означава ли, че и аз трябва да се тревожа?
— Според мен всички трябва да се тревожат — каза Роби.
85
— Е, посетихме и тримата, но без никакъв резултат — заяви Роби, докато се връщаха при колата.
— Което означава, че противникът предвидливо се въздържа от действия, които биха могли да ни насочат към някого.
— Да, това е добър ход.
— Може би няма значение. Сигъл не знаеше нищо, освен че Ван Бойрън е в хоспис. Тя на свой ред не можа да ни каже нищо, защото е пътница. В замяна на това Касиди ми се струва доста по-интересен.
— Аз го харесвам — обади се Джули. — Напомня ми за татко.
— Наистина се е опитал да открие семейството ти — добави Роби. — Но е странно, че не е знаел за другите, които са живели наоколо. Защо не е потърсил и тях, след като е търсил вашите?
— Защото нашите са му помогнали, а татко дори му е спасил живота — отвърна Джули. — Докато с другите просто е служил в един взвод.
— Не съм убеден — поклати глава Роби.
— Мислиш ли, че можем да се качим? — попита Ванс, оглеждайки колата.
— Вече ти споменах за специалното оборудване. Но ако се притесняваш, аз ще се кача пръв и ще запаля двигателя.
— Не е нужно, Роби. Нали всички сме замесени?
— Точно по тази причина ще го направя. Няма смисъл и тримата да хвръкнем във въздуха.
Изчакаха на ъгъла, докато Роби се качи в колата. Напрежението им растеше с всеки миг. Когато двигателят заработи и не се случи нищо, и двете изпуснаха дълбоки въздишки на облекчение.
Той подкара колата и спря на ъгъла пред тях.
— А сега накъде? — попита Ванс, след като се настаниха.
— Обратно в щабквартирата. Сравняваме впечатленията си, обмисляме ги и стигаме до нови идеи.
— Не виждам какво има да обмисляме — мрачно поклати глава Джули.
— Само почакай — отвърна Роби. — Със сигурност ще останеш изненадана!
— Е, да се надяваме, че ще изскочи нещо — промърмори Ванс. — Защото в момента и аз не виждам никакъв лъч светлина.
Трафикът в западна посока беше доста интензивен. Измина около час и половина, преди да седнат около кухненската маса във фермата. По пътя купиха бъргъри с пържени картофи, които изядоха още в колата.
— Е, да започваме — предложи Роби. — Ще караме поред.
— Трябва ли? — повдигна вежди Джули. — Само ще си губим времето.
— Голяма част от разузнавателната дейност е губене на време — изстреля Ванс. — Но човек трябва да го направи, защото само това е начинът да се открият нещата, които наистина имат значение.
— Правилно — погледна я Роби. — Да започнем с теб.
— Е, добре — кимна тя. — Досега проверявахме различни сценарии, които се оказаха несъстоятелни. Сега идва ред на елиминацията. От всичко, което казахме дотук за Ван Бойрън, аз не виждам начин да е била замесена. Лежи в хоспис от няколко месеца насам и машината диша вместо нея. Съпругът й и дъщеря й просто я чакат да умре.
Роби кимна.
— И при Сигъл е същото. Единствената му грижа е да не си изгуби работата. А когато му казах за какво го търся, беше наистина изненадан.
— Възможно е да грешиш, Роби — възрази Ванс. — Нали каза, че когато Джули е споменала за останалите членове на взвода, са се опитали да я ликвидират? Това някак не се връзва.
— А какво ще кажеш за Касиди?
— В смисъл?
— Той е познавал семейство Гети. Лично аз не приемам твърдението му, че не е успял да ги открие. А също и че не е знаел за останалите, които живеят в района. Този човек има пари, а когато имаш пари, получаваш и резултати. Изглеждаше истински изненадан, когато научи, че Къртис и Сара са мъртви, но и това ми се стори доста странно.