— Мама и татко никога не са споменавали името му — добави Джули. — Това също е странно, след като твърди, че са били толкова близки.
— Права си — кимна Роби.
Ванс понечи да каже нещо, но телефонът й иззвъня. Тя погледна дисплея и с недоумение поклати глава.
— Този номер ми е непознат. Но кодът е на Вирджиния.
— По-добре вдигни — каза Роби.
Тя включи апарата. Човекът насреща започна да говори нещо бързо.
— Може ли по-бавно — рече учудено тя, притисна телефона до ухото си и бръкна в джоба си за бележника и химикалката. — Добре, идвам веднага. — Прекъсна линията и погледна Роби.
— Кой беше? — попита той.
— Май все пак ще се окажеш прав.
— За какво?
— Обади се жената на Сигъл. Бях й оставила визитката си.
— Защо те търси?
— Някой позвънил на мъжа й веднага след като си си тръгнал. Той напуснал банката и не се върнал повече. Пропуснал среща с клиент, а след това и някакъв официален обяд. Просто изчезнал.
86
Вместо да се върнат в банката, тримата се насочиха към дома на Гейбриъл Сигъл. Съпругата му ги чакаше на прага и Роби се качи на верандата.
Жената го гледаше с нескрито учудване.
— Ние сме партньори — кратко поясни Ванс. — Роби, това е Алис Сигъл.
— Ще направим всичко възможно да открием съпруга ви, госпожо Сигъл — увери я той.
Алис кимна и очите й се насълзиха. После погледът й попадна на Джули.
— Коя е тя?
— В момента нямаме време за обяснения, госпожо — отсече Роби. — Може ли да влезем?
Жената се отдръпна да им направи път. Влязоха в дневната и насядаха по столовете.
Роби се огледа. Обзавеждането не беше нищо особено, но всичко беше чисто, подредено и функционално. Веднага ставаше ясно, че семейство Сигъл живее пестеливо. Може би банката не му плащаше чак толкова много, но си личеше, че семейството държи сметка за всеки долар.
— Казахте, че са му се обадили по телефона и той веднага излязъл — откри импровизираното съвещание Ванс. — Имате ли представа кой го е потърсил?
— Никой в банката не знае. Надявах се, че обаждането ще може да бъде проследено.
— На служебния телефон ли са му звънили или на джиесема?
— На служебния. Така са разбрали, че някой го търси.
— Но служебният е с оператор. Никой ли не е попитал кой и за какво го търси?
— Мисля, че просто са го свързали. Става въпрос за бизнес все пак. Вероятно операторът е решил, че Гейб очаква това обаждане. В клона нямат рецепционистка. Всъщност почти всички банки вече са ги съкратили.
— И съпругът ви ми каза същото — кимна Роби. — Мъж ли се е обадил или жена?
— Мъж — отвърна Алис и вдигна глава. — Няма ли да отидете там? Докато следата още е гореща?
— Бъдете спокойна, госпожо Сигъл — отвърна Ванс. — Ще имаме грижата. Все пак няма престъпление. Технически погледнато, съпругът ви не е изчезнал, а просто е излязъл по своя воля.
— Но не се е върнал — възрази Алис. — Просто станал и излязъл. Това не е нормално.
— Може да е катастрофирал.
— Не, колата му си е на паркинга.
— Може би е решил да се поразходи пеша — намеси се Роби. — А може би някой е отишъл да го вземе. Звъняхте ли на мобилния му телефон?
— Двайсет пъти. Изпратих му и есемес. Но той не отговаря и това много ме тревожи.
— Може ли да е излязъл заради нещо друго? — внимателно я погледна Роби.
— Заради телефонното обаждане трябва да е. Не се сещам за нищо друго.
— Все още не знаем дали между двете неща има връзка — отбеляза Ванс. — Той може би е планирал да излезе още преди обаждането. Може би става въпрос за случайно съвпадение.
— Но защо?
— Той сподели с мен, че и двамата се безпокоите да не си загуби работата в банката — каза Роби.
— Да, но едно безпричинно напускане на работното място със сигурност би допринесло за това.
— Сигурна ли сте, че не е направил опит да се свърже с вас? На джиесема или на стационарния телефон?
— Ние нямаме стационарен. Отказахме се от него още миналата година, когато намалиха заплатата на Гейб.