— Сещате ли се за някаква причина, която би накарала съпруга ви просто да стане и да си тръгне?
В очите на жената се появи подозрение.
— Как да ви кажа… Това се случва, след като вие сте разговаряли с него! Може би в това се крие причината…
Логично, помисли си Роби.
— Мъжът ви е участвал в Първата война в Залива… — започна той.
— Такава ли била работата? Но той отдавна не е военен!
— Интересуваме се от взвода, в който е служил по време на войната.
— Защо?
Роби се поколеба и погледна към Ванс.
— Интересът ни е служебен, госпожо Сигъл — каза тя. — Искахме да разберем дали съпругът ви поддържа връзка с някой от останалите членове на взвода.
— Аз знам за Елизабет ван Бойрън.
— Ние също.
— Тя умира.
— И това знаем — кимна Ванс. — Да ви е говорил за някой друг?
— О, да. От време на време споменаваше няколко имена, но ми е трудно да си ги спомня.
— Лио Брум? Рик Уинд? Къртис Гети? Джеръм Касиди?
— Гети! — проясни се лицето на жената. — Гейб казваше, че са били близки, но не го е виждал, откакто са се прибрали в Щатите. Рик Уинд също ми звучи познато. Работата е там, че Гейб не обича да говори за службата си в армията. Страхува се, че ще умре вследствие на токсичните газове, които е дишал в Залива. Непрекъснато чуваме за този или онзи, който е умрял след участието си в тази война, но военните дори не признават за съществуването на така наречения „синдром на Войната в Залива“. След заболяването на Елизабет той изпадна в дълбока депресия. Непрекъснато мисли за нея и е убеден, че ще бъде следващият.
— Казахте, че е бил близък с Къртис Гети — обади се Джули. — Имате ли снимки, на които са заедно?
Роби се обърна да я погледне. Почувства се виновен, въпреки че постоянно мислеше за начина, по който момичето ще възприеме всичко, което се случва.
Алис се стъписа за миг, но искреността на въпроса я накара да се изправи.
— Мисля, че имаме — кимна тя. — Почакай.
Тя излезе от стаята и се върна две минути по-късно с плик в ръце. Седна до Джули и започна да вади някакви снимки. Ванс и Роби се надвесиха над тях.
— Ето го татко! — възкликна след известно време Джули.
Алис се изправи.
— Баща й? — попита недоумяващо тя.
— Дълга история — отвърна Роби, взе снимката от ръцете на момичето и се вгледа в нея.
Групичка бойци стояха пред изгорял иракски танк, върху чиято броня личеше надпис „Саддам — на кебап“, изписан със спрей.
Къртис Гети беше последният вдясно. Маскировъчен костюм, разкопчана риза и пистолет в дясната ръка. Изглеждаше много млад и много щастлив, вероятно защото бе жив. До него стоеше Джеръм Касиди. Късо подстриганата му коса беше кестенява. Гол до кръста, строен, мускулест, загорял. Следващата беше Елизабет Клеър. Беше по-ниска от мъжете, но изглеждаше по-храбра и твърда от тях. Нейната униформа беше чиста и спретната, с блестящи копчета. Личното й оръжие беше прибрано в кобура. Гледаше право в обектива, а изражението на лицето й беше много сериозно.
— Най-отляво е Гейб — посочи го Алис.
Гейбриъл Сигъл беше по-слаб и с по-гъста коса. Изглеждаше самоуверен и дори малко арогантен. И неговите очи бяха вперени в обектива.
— Тези не ги знам кои са — добави Алис и посочи двамата войници в центъра на групичката, които бяха доста по-високи от останалите.
— Това са Рик Уинд и Лио Брум — отвърна Роби. — И двамата са ни известни.
— Допускате ли, че те знаят нещо, което има връзка с изчезването на съпруга ми?
— Може би — кимна Роби. Но няма как да ги попитаме.
— Непременно ще проверим — добави Ванс, очевидно разгадала мислите му.
— Не разбирам защо след толкова години проявявате интерес към военната служба на съпруга ми — озадачено каза Алис.
— А знаете ли нещо друго, свързано с този период от живота му?
— Не, нищо. Беше си донесъл някои неща от пустинята. Каската, ботушите… Но по-късно ги изхвърли.
— Защо? — попита Ванс.
— Как защо? Защото беше убеден, че са токсични — отвърна Алис.
87
Веднага след като се прибраха във фермата, Ванс се обади във ФБР. Прекият й началник буквално й проглуши ушите заради продължаващата самоотлъчка. Тя търпеливо изчака да отмине пороят от гневни думи и помоли да проследят телефонното обаждане до Гейбриъл Сигъл в банката.