— Но Джули?
— Глупава грешка от моя страна. Случи се при един от последните ни сексуални контакти. Къртис беше сигурен, че детето е негово. Но не и Сара. Аз също бях наясно. Никога обаче не обелих дума по въпроса.
— Виж ти колко благороден си бил — подхвърли Роби.
— Не съм светец — сви рамене Касиди. — И никога не съм бил. Сума ти народ си е патил от мен, особено когато още пиех. Но не и тези двамата. Те бяха родени един за друг. Освен това нямаше начин да се грижа за дете. Това е. Нищо общо с благородството.
— Но сега вече не ти е толкова лесно, нали?
Касиди спря очи върху недокоснатата бира.
— Искаш ли я? — попита Роби и побутна халбата към него.
— Не — отвърна Касиди и нервно потърка длани. — Искам я, но не бива.
Роби отпи една глътка и остави чашата на масата.
— Сега вече не ти е толкова лесно, нали? — повтори той.
— Съжаленията се трупат с възрастта. Никога не съм и помислял да взема Джули при себе си. Никога! Исках само да я виждам, да се опитам да разбера какъв човек е станала. Но вече бях напуснал Пенсилвания. Когато набрах смелост да се върна и да ги потърся, те също се бяха изселили. Търсих ги навсякъде, но не и тук. — Касиди замълча и изпитателно загледа Роби. — Какво става? Замесени са федерални ченгета, умират хора. А Джули е в центъра на бъркотията…
— Не мога да ти кажа — поклати глава Роби. — Но знам едно: когато всичко това приключи, Джули ще има нужда от приятел.
— Аз искам да й помогна.
— Ще видим как ще се развият нещата. Засега не ти обещавам нищо.
— Но аз съм й баща!
— Биологичен — вметна Роби. — Евентуално.
— Не ми ли вярваш?
— Вече не вярвам на никого.
— Ей богу, Роби! — засмя се Касиди. — Аз също не вярвам на никого! — После извърна лице към витрината и лицето му стана сериозно. — Е, разказах ти своята история. Мислиш ли, че трябва да я разкажа и на Джули?
— Не съм сигурен, че искаш съвет от подходящия човек. Никога не съм се женил и нямам деца.
— Добре де, нека допуснем, че си подходящият човек. Какво ще ме посъветваш?
— Тя е обичала родителите си. Искала е да водят по-добър живот от този, който са водили. А сега иска да разбере защо са ги убили. И да отмъсти за смъртта им.
— Значи да не й казвам, така ли?
— Днешният ми съвет може да се промени още утре — отвърна с въздишка Роби. — Решението си е твое. — Изправи се, погледна бирата на масата и добави: — Ще се оправиш.
— Защо мислиш така? — вдигна глава да го погледне Касиди.
— Защото дори при тези обстоятелства успя да устоиш на една великолепна бира. А това означава, че ще устоиш и при всякакви други. Ще ти се обадя.
89
Роби не знаеше защо се връща в този апартамент. Отвори вратата, изключи алармата и се огледа. Това място беше негово. Също като апартамента отсреща и къщата във фермата. Всички те би трябвало да предлагат максимална сигурност, но не беше така. А той се чувстваше бездомник. Почти очакваше някой да изскочи насреща му и да го попита какво търси тук.
Погледна часовника си. Наближаваше седем.
Преди малко бе направил опит да се свърже с Ванс, но се включи гласовата й поща. Вероятно преживяваше тежки минути с началника си заради самоотлъчката, която си беше позволила. Едва ли щеше да се обади скоро, но така беше по-добре. Изпрати един есемес на Джули и получи кратък отговор. Тя сигурно кипеше от гняв, тъй като отново беше успял да я прехвърли в ръцете на правоохранителните органи.
След срещата с Касиди той предприе една доста дълга и в общи линии безцелна обиколка. Посети мястото, на което се беше взривил автобусът, после се отби и в кафе „Донъли“, което все още беше затворено. Може би изобщо няма да отвори, помисли си той. Кой ще дойде да яде и пие на място, където толкова много хора са загубили живота си?
А сега се появи в апартамента, без да знае защо.
Очите му се спряха на телескопа. След кратко колебание пристъпи към него. Блокът се очертаваше съвсем ясно. Прозорците на неговия апартамент бяха тъмни. Така и трябваше да бъде. Светлина имаше само в общия коридор на етажа.
После извъртя телескопа към прозорците на Ани Ламбърт, които също бяха тъмни. Може би още беше на работа. Роби се надяваше, че е прекарала добре почивния си ден. Защото го заслужаваше.