Роби подскочи към лоста, монтиран над вратата на спалнята, и направи двайсет бързи набирания. Беше му приятно да усеща работата на мускулите си, които изтласкваха тялото му нагоре със забележителна лекота. Можеше да направи и доста лицеви опори. Все още беше в отлична физическа форма, но вече осъзнаваше, че годините вземат своето. Оставаше му да се надява, че ще компенсира неизбежното остаряване с по-голям оперативен опит.
Отпусна се на леглото, без да използва завивките. Не включи отоплението в апартамента, защото искаше да се наспи.
Чакаше го тежка нощ. И най-вече различна.
8
Роби слезе във фитнес залата на приземния етаж. Наближаваше девет вечерта, но благодарение на универсалните си магнитни карти обитателите на блока можеха да я ползват по всяко време на денонощието. В едно отношение тренировките на Роби бяха абсолютно рутинни: никога не правеше едни и същи упражнения два пъти поред. Той не наблягаше специално на силата или издръжливостта, на пъргавината или координацията. Просто защото наблягаше на всичко. Неговите упражнения включваха най-малко две от изброените качества, а понякога и четирите.
Правеше набирания на лоста, увиснал с главата надолу, а след серия коремни преси обръщаше внимание и на плоските мускули, които натоварваше с помощта на медицинска топка. Американската армия разполагаше с активна фитнес програма, имитираща основните действия на войниците по време на бой. В нея се наблягаше на онези мускулни групи, които се използват най-често на фронта.
Роби се придържаше към същата концепция и правеше най-вече упражненията, които биха му помогнали да оцелее там навън. Те бяха свързани предимно със скокове, тласъци и напрягане на всички мускули от прасците нагоре, действащи в синхрон. Максимално натоварване на горната и долната част на тялото с помощта на пределно напрежение и натиск. Имаше страхотна фигура, но никога не сваляше фланелката си. Малцина го бяха виждали гол до кръста, за да демонстрира внушителната си физика. Това се случваше много рядко и само ако беше жизненонеобходимо за успешното изпълнение на поставената задача.
Вратата на залата се отвори в момента, в който той се беше набрал на лоста, облян в пот след половин час сложни йога упражнения.
Очите му срещнаха втренчения поглед на А. Ламбърт.
Тя нито се усмихна, нито го поздрави. Просто затвори след себе си и седна с кръстосани крака на тънкия дюшек в ъгъла. Роби се задържа на лоста в продължение на трийсетина секунди. Не защото искаше да я впечатли, а защото беше решен да натовари тялото си максимално, без да губи време. А и тя изобщо не го гледаше.
Накрая пъргаво скочи на пода. Грабна една кърпа и започна да бърше лицето си.
— Вие май сте единственият, който използва тази зала — обади се тя.
Роби свали кърпата и я огледа. Беше облечена с дънки и бяла тениска. Плътно прилепнали, без място за скрито оръжие. Това беше първото нещо, което той гледаше при нова среща. Независимо дали срещата бе с мъж или жена, млад или стар.
— Вие също сте тук — отбеляза той.
— Но не за да тренирам.
— А за какво?
— Имах тежък ден в офиса и искам да поразпусна.
Той бавно огледа малкото зле осветено помещение.
Застоялият въздух миришеше на пот и мухъл.
— Със сигурност има и по-приятни места за разпускане.
— Не очаквах да заваря някого тук — отвърна тя.
— С изключение на мен, както пролича от предишната ви забележка.
— Казах го само защото видях, че сте тук. Това ми се случва за пръв път. Никога досега не съм срещала жива душа в тази зала.
Той знаеше отговора, но въпреки това попита:
— Значи тежък ден в офиса, а? Къде работите?
— В Белия дом.
— Много впечатляващо.
— Понякога не е никак впечатляващо. А вие?
— Занимавам се с инвестиции.
— В някоя от големите фирми?
— Не, работя за себе си. Откакто се помня.
Роби придърпа кърпата около раменете си и добави:
— Е, ще ви оставя да разпускате…