— Не разбирам — промърмори Синия. — Защо са нокаутирали и завързали собствения си убиец?
— Оръжието му го няма — пръв се обади Роби.
Всички насочиха погледи към кобура, в който би трябвало да лежи 9-милиметровият пистолет.
— Той не е убиецът — бавно рече Роби. — Искали са само пистолета му, вероятно за да си спестят усилията за вкарване на оръжие отвън. Част от плана.
После в главата му отново се появиха репликите от разговора, който беше подслушал в Танжер.
Достъп до оръжие.
Не съм казал, че въпросното лице е западняк.
Готов на саможертва.
— Неговото оръжие е в ръцете на стрелеца — добави на глас той. — А самият стрелец със сигурност е с президента и престолонаследника.
— Сътрудник? — пребледня директорът. — Или някой от гостите?
Роби не отговори, тъй като вече се носеше с максимална скорост по широкия коридор.
93
Семейната трапезария бе една от най-уютните зали на основния етаж в Белия дом. Тя се намираше непосредствено до офиса на главния иконом, но с достъп и до далеч по-обширната Официална трапезария. Президентът и неговият заместник често се усамотяваха тук по време на неофициалните обеди. Тя не бе толкова впечатляваща като далеч по-просторната Източна стая или богато орнаментираната Зелена, Синя и Червена стая. Но ако Роби и компания не успееха да предотвратят удара, именно това място щеше да се сдобие с мрачната слава на първото в историята помещение в Белия дом, в което американски президент губи живота си.
Групата премина покрай външната врата на Официалната трапезария.
— Налага се да предупредим агентите, които са вътре — обади се директорът. — Но между тях със сигурност ще бъде и стрелецът. Те вече са изградили плътен кордон около президента и чакат моята заповед да го изведат.
— Ако направят това или започнат да претърсват присъстващите за оръжие, убиецът най-вероятно ще стреля веднага — каза Синия. — От толкова близко разстояние има голям шанс да улучи въпреки живата стена около президента.
— Не можем да чакаме, за да видим как ще постъпи — възрази директорът. — Инструкциите са категорични: да се действа с максимална бързина. Вече съм издал заповед затова.
— Общо колко души се намират в това помещение? — попита Роби.
— Около петдесет — отвърна един от агентите.
— Може да стане кървава баня — мрачно рече Синия.
— Никой не иска подобно нещо — отсече директорът. — Но моята главна и единствена цел е президентът. Ще го изкараме през офиса на главния иконом и от там през Входната зала.
— Колкото повече се бавим, толкова по-малки стават шансовете ни да го изведем без инциденти — добави друг от агентите.
— Ами ако вътре има повече от един стрелец? — каза Синия. — В такъв случай ще го изложим на многократно по-голяма опасност.
— Това е човек, който работи тук — заяви Роби.
— Невъзможно! — рязко отвърна директорът.
— Този човек е в заговор с някой, който знаем, че работи тук. Това не подлежи на съмнение. Не може да бъде външен човек. Повечето хора в залата са част от екипите на президента и на принца, нали?
Директорът видимо се сепна.
— Може би е някой от сътрудниците на принца — промърмори той. — Беше голяма грешка, като ги допуснахме в помещението. По дяволите!
— Открихме Ван Бойрън в Западното крило — каза Роби. — Нима някой от сътрудниците на принца е получил достъп до Западното крило? Питам, защото раната на главата на Ван Бойрън беше съвсем прясна.
Директорът се завъртя към един от хората си.
— Имаш ли отговор на този въпрос?
— Никой от сътрудниците на принца не е имал достъп до Западното крило! — отсече човекът.
— Мамка му! — простена директорът.
— Много хора са взели пари в хода на подготовката на тази операция, сър — рече Роби. — Организаторът й разполага с милиарди и не се спира пред нищо. По всичко личи, че вътре в залата се намира агент на Сикрет Сървис, който е купен от него.
— Не мога да повярвам! — отсече директорът. — Сред моите агенти няма предатели!
— Същото би трябвало да важи и за униформеното подразделение — отбеляза Синия. — Но очевидно се е случило. Сред агентите, които правят стена около президента, спокойно може да се окаже и резервният стрелец, ако приемем, че основният ще използва пистолета на Ван Бойрън.