Выбрать главу

— Дойдох с очакването да спазиш уговорката — леко поклати глава Роби. — Получаваш мен, а в замяна освобождаваш тях.

— Ако наистина очакваш това, значи си идиот!

— Тоест ти се отмяташ от думата си, така ли? — попита Роби и бавно огледа присъстващите. — Но как тогава ще ти повярват тези хора, Талал? Казваш им едно, а правиш друго. Колко струва лидерът, който не държи на думата си? Нищо!

Талал остана равнодушен към тези думи, а горилите му явно изобщо не разбираха за какво става въпрос.

— Може би ще се опиташ да им обясниш какво казвам на фарси, дари, пущу и на добрия стар арабски език — подхвърли той. — Аз обаче се съмнявам, че тяхното мнение за мен ще се промени. Те правят това, което им казвам, защото им плащам много повече, отколкото могат да изкарат другаде.

— Решил съм да ти дам шанс да се предадеш — отвърна Роби. — Ще го направя само веднъж, а след това ще оттегля офертата.

— Искаш всички тук да ти се предадем, така ли? — усмихна се Талал.

— Не само на мен.

— А на кого друг? Със сигурност знаем, че никой не те е проследил до този хангар.

— Прав си. Никой не е проследил мен.

Талал объркано премигна, после се огледа.

— Дрънкаш глупости — каза той. — Очаквах по-достойно поведение. Явно си се парализирал от страх.

— О, бъди спокоен — отвърна Роби. — Мога да те уверя, че за да изпитам страх, ще ми трябва нещо далеч по-сериозно от жалкия ти задник. — Той замълча за миг, после побърза да изпревари реакцията на Талал и добави: — Правя ти едно предложение, нищо повече. Сам ще решиш дали да го приемеш или не. Отказваш ли?

— Мисля, че ще остана да гледам как умирате — изсъска принцът. — И тримата, още сега!

— Приемам това като отрицателен отговор — спокойно кимна Роби.

— Убий го, Абдула! — заповяда Талал.

Едрият мъж измъкна два пистолета едновременно. За част от секундата единият от тях премина в ръцете на Роби, който застреля трите горили, застанали най-близо до него, включително младежа, който го беше посрещнал. Куршумът се заби в старата рана от нож на шията му.

Абдула стреля два пъти и уби още двама пазачи.

Роби изпразни пълнителя си в останалите още преди те да извадят оръжията си, и дръпна Ванс и Джули зад предния колесник на самолета.

— Запушете си ушите! — извика той.

— Какво?! — с недоумение попита Ванс.

— Просто го направи! Веднага!

Обърна се към едрия мъж и изкрещя:

— Абдула!

Абдула направи дълъг плонж и се претърколи зад микробуса. Миг по-късно прозорецът от дясната страна на хангара се пръсна на хиляди късчета, отнесен от мощните откоси на М230. След тях затрещяха пушечни изстрели, които ликвидираха останалите телохранители. Те бяха изстреляни толкова бързо и с такава смъртоносна точност, че никой от охраната не успя дори да посегне към оръжието си. Единственият, който остана на крака, беше Талал. През отворената врата на самолета надникнаха още двама, но и те бяха светкавично ликвидирани. Телата им се стовариха на цимента с глух тътен.

Хеликоптерът увисна на няколко метра от прозореца. Авиационната пушка между колелата на предния му колесник замлъкна. Машината беше изработена по технологията „Стелт“, а поройният дъжд беше направил приближаването й абсолютно незабелязано. Разбира се, до задействането на картечницата. Малко са нещата, които могат да заглушат грохота на подобно оръжие.

Шейн Конърс издърпа пушката от стойката й и се наведе да целуне горещата цев. Това беше един от малкото задължителни ритуали в живота му. После вдигна палец да поздрави Роби и направи знак на пилота. Хеликоптерът бавно се оттегли.

Роби напусна укритието си зад колесника и пристъпи към Талал. Към него се присъедини и Абдула, който се измъкна иззад микробуса.

— Ти ме предаде?! — прошепна невярващо принцът.

— А ти как мислиш? — обади се Роби. — Че можеш да купуваш наши хора, а ние не сме в състояние да купим ваши?

— Ще ме убиеш ли? — попита с треперещ глас Талал, видял го да вдига пистолета си.

— Не. Съжалявам, но това не влиза в задълженията ми.

— Извиняваш се, че няма да ме убиеш? — изрече бавно арабинът.

Порталът на хангара започна да се отворя и през него се появи златист джип. От него слязоха петима мъже в дълги роби, въоръжени до зъби. Те сграбчиха принца и го повлякоха към колата. Той закрещя и направи опит да се бори, но мускулите му бяха твърде отпуснати, за да постигне успех.