— Но най-вероятно през цялото време са промивали мозъка й, нали? — подхвърли Конърс. — За нещо като това, което всъщност се случи…
— През целия й живот — кимна Синия. — Разбира се, не е било сигурно, че ще получи назначение в Белия дом, но президентът може да бъде ликвидиран и на други места. Родителите й са богати и политически активни. Тя е отлична студентка и великолепна актриса. Никой от хората, които разпитахме, не можеше да допусне, че всъщност е една цъкаща бомба. Никой. Водила е прекрасен живот, била е отлична в работата си, била е общителна… Никакъв пропуск, никакви предупредителни сигнали. На практика е била две души в едно тяло.
Вярно, помисли си Роби. Трябвало е да бъде такава.
Синия замълча за момент, погледна го втренчено и добави:
— Тя заблуди най-добрите ни хора. Никога в живота си не съм срещал толкова добре внедрен агент. Нещо като Манджурския кандидат, само че от плът и кръв.
— А къде са родителите й днес? — попита Роби.
— Талал няма информация за тях. Може би обратно в Иран. Ако е така, едва ли ще имаме шанс да стигнем до тях.
— По света няма място, което е недостъпно за нас! — остро отвърна Роби. — Освен това има един руснак и един палестинец, които чакат да им обърнем внимание. Те са хората, които подготвиха нещата за Талал.
— Знам. Вече работим по въпроса.
Отново замълчаха. Роби блуждаеше някъде надалече, Синия беше потънал в размисъл, а Конърс просто ги гледаше с любопитство.
— Човек може да бъде наранен по много начини, Роби — обади се най-сетне Синия. — Знаеш това не по-зле от мен, нали?
— Аха — разсеяно кимна Роби.
— Тя цял живот е тренирала за тази мисия. А всички ние бяхме вцепенени от ужас просто защото не отговаряше на нито един от установените профили. Ами ако някъде там съществуват и други като Ани Ламбърт?
— Трябва да ги открием и да ги спрем — отвърна Конърс.
Роби стовари юмрук върху масичката.
— Тя беше марионетка, унищожена от собствените си родители! — гневно възкликна той. — Тя умря, но те продължават да живеят. Някой да ми каже какво не е наред във всичко това?
— Тя беше хладнокръвен убиец — въздъхна Синия.
— Глупости! Беше такава, каквато са я създали! Не е имала никакъв шанс!
— Едва ли си най-подходящият човек, който може да твърди подобно нещо.
— А кой е най-подходящият? Може би някой анализатор, който никога през живота си не я е виждал? Може би и за подобни случаи разполагаш с алгоритъм?
Синия помълча известно време.
— Вероятно ще се почувстваш по-добре, ако ти кажа, че Халид бин Талал вече не е между живите — промърмори той.
Роби не отговори. Това изобщо не го интересуваше.
— Но проблемът с Джули продължава да стои — добави Синия.
— Аз вече съм го решил — отсече Роби и се изправи.
— Как?
— Просто съм го решил. — Обърна се към Конърс и добави: — Задължен съм ти, Шейн. С нищо не мога да ти се отплатя.
— Квит сме, приятелю. Достатъчно беше, че ме накара да стана от бюрото.
— Познавам не повече от петима души в света, които са способни да произведат изстрелите на Шейн от онази вечер — каза Роби на Синия. — Двама от тях се намират в тази стая. Съветвам те да не го забравяш.
— Правилата са си правила — отвърна той.
— Както всички видяхме, правилата са създадени, за да бъдат нарушавани.
След тези думи тръгна към вратата.
— Роби?
Обърна се. Синия се беше изправил зад масата с дебел плик в ръка.
— Току-що го донесе някакъв куриер — поясни той. — Предполагам, че и ти си получил копие. Имаш пълната свобода да решаваш какво да правиш с него. Ние не се интересуваме от подобни неща.
Роби пое плика и погледна снимките, които бяха вътре. На първата бяха двамата с Ламбърт в открития бар на покрива на онзи хотел. На следващата тя го целуваше пред портала на Белия дам. Останалите изобщо не ги погледна. Затвори плика и кимна.