— Благодаря.
После се обърна и излезе.
100
Роби беше зад волана. До него този път седеше Джули. Ванс пътуваше на задната седалка. Двете се бяха пооправили от травмите, въпреки че Джули продължаваше да накуцва, а лицето на Ванс все още беше подпухнало.
— Къде отиваме? — попита момичето.
— На място, което вече познаваш.
Беше й обяснил каквото може за смъртта на родителите й. Беше я оставил да се наплаче, подавайки й книжни салфетки. Беше изричал успокоителни слова, докато гневът й нарастваше и избухваше, след което отмина, удавен в нови сълзи. Закаленото от суровия живот на улицата четиринайсетгодишно момиче най-сетне се предаде на мъката и дълбокото отчаяние. После настъпи неизбежното облекчение.
Роби спря колата пред „Тексаски покер“ и тримата влязоха вътре.
Джеръм Касиди ги очакваше. Гладко избръснат, облечен с нов костюм и лъснати черни обувки. Косата му беше подстригана и прилепваше към черепа. От нея се излъчваше лек аромат на гел, очевидно използван да заглади непокорните кичури.
— Какво търсим тук, Уил? — попита Джули, докато Касиди се приближаваше да ги поздрави.
Роби и Касиди бяха уточнили детайлите предварително.
— Довел те е тук, за да чуеш истината — отговори на въпроса Касиди.
— Коя истина? — с недоумение го погледна тя.
— Не съм само приятел на родителите ти — отвърна той и погледна Роби, който му кимна насърчително. — Аз съм полубрат на майка ти, което ме прави нещо като твой вуйчо. Всъщност не ме прави, аз просто съм твой вуйчо…
— Ние сме роднини?
— Точно така. По всичко личи, че съм последният, който ти е останал. Знам, че не ме познаваш, но имам едно предложение за теб.
— Какво предложение? — подозрително го изгледа тя и скръсти ръце пред гърдите си.
— На първо време да се поопознаем. Истинската причина да ви издирвам толкова упорито беше, че баща ти и моята сестра много ми помагаха, когато бях зле. Така и не успях да им се отплатя…
— Разбирам накъде биеш — кимна Джули. — Но не ми дължиш нищо.
— Напротив, Джули. Дългът ми е съвсем реален. Те ми дадоха пари назаем, а аз им подписах разписка. С тези пари започнах бизнеса си, а след това ги вложих в акции на компанията си. В момента тази компания е собственик на всичките ми бизнеси, включително и на този бар. В разписката беше отбелязано, че ако заемът не бъде погасен до определена дата, сумата плюс натрупаните лихви автоматично се превръща в акции. Това вече е факт, защото така и не успях да им върна парите. В момента ти притежаваш четирийсет процента от бизнеса ми, Джули. Разполагам с всички документи, които можеш да видиш, когато пожелаеш. Трябваше да ти го кажа още при първата ни среща, но бях толкова изненадан, че просто забравих. Но аз съм човек, който държи на думата си. Това, което родителите ти направиха за мен, промени живота ми. Те имат право да се възползват от наградата. По обясними причини не могат да го направят, но ти си тук. Сега всичко, което им се полага, принадлежи на теб. Вече ти казах, че държа на думата си…
Касиди млъкна и я погледна смутено. Подозрението бавно напусна лицето на Джули.
— Истина ли е всичко това? — обърна се към Роби тя.
— Проверихме историята му дума по дума. Истина е от начало до край. Ще можеш да постъпиш в колеж по свой избор, ще можеш да правиш всичко, което пожелаеш.
Очите й се върнаха върху лицето на Касиди.
— Какво означава това за теб и мен?
— Много неща — отвърна той. — Например можеш да живееш при мен. Готов съм дори да те осиновя. А можеш да живееш и в собствен дом, ако пожелаеш. Сега разполагаш с достатъчно средства, за да си потърсиш попечител, който да се грижи за финансите ти, докато навършиш осемнайсет. Всичко зависи от теб.
— Да живея при теб? — изгледа го с присвити очи тя.
— Е, това ще бъде доста относително. Аз съм много зает, но имам икономка, която се грижи за мен от дълги години. Тя пък има дъщеря на твоята възраст, с която добре ще се разбирате. Мисля, че ще се получи, но пак повтарям, че всичко зависи от теб.
— Трябва да си помисля — отвърна Джули.
— Разбира се. Разполагаш с толкова време, колкото пожелаеш.
— А защо не започнете опознаването още сега? — подхвърли Роби. — Според мен господин Касиди не се е изтупал така само за един кратък разговор. Имаш ли нещо против, Джули? Ще мина да те взема по-късно…