Бърза и чиста работа.
Насочи се към горната част на леглото и вдигна пистолета. Жената лежеше по гръб. Роби се прицели в сърцето й, но в съзнанието му внезапно изплуваха играчките, бебешката кошарка и рисунката, под която пишеше „Аз обичам мама“. Тръсна глава, за да се съсредоточи. Но рисунката остана в съзнанието му. Отново тръсна, а после…
Той съзря малката издутина, залепена за едрото й тяло. После и главичката със смешно разрешена коса, която едва-едва се показваше над завивките. Пръстът му застина на спусъка.
— Стреляй! — заповяда гласът в ухото му.
12
Роби не стреля, но май беше издал някакъв звук. Разрошената главичка помръдна, а издутината се надигна и момченцето зае седнало положение. То разтърка очи и се прозя, след което се втренчи във фигурата на Роби, който беше насочил пистолета си към майка му.
— Стреляй! — изсъска гласът. — Убий я!
Роби не го чу.
— Мамо! — изхлипа детето, без да сваля очи от него.
— Стреляй! — истерично изкрещя гласът в слушалките. — Веднага стреляй!
Роби не можеше да свърже този глас с някакво лице просто защото никога не беше виждал наблюдаващия го агент. Стандартна процедура. Никой не можеше да идентифицира никого.
— Мамо! — повтори момченцето и се разплака.
— Застреляй и хлапето! — заповяда гласът. — Хайде, действай!
Роби можеше да стреля и да изчезне. Два пъти, в гърдите. Едните големи, другите съвсем мънички. Един дум-дум беше достатъчен, за да разкъса вътрешностите на детето. Нулев шанс за оцеляване.
Жената се размърда.
— Мамо? — отново проплака момченцето и я мушна с пръст, но без да отделя очи от него. По бузките му се затъркаляха сълзи, телцето му започна да трепери.
— Какво има, миличко? — сънливо попита жената. — Хайде спинкай, просто си сънувал кошмар. Няма нищо страшно, защото мама е тук.
— Мамо! — извика детето и задърпа нощницата й.
— Тук съм, миличко. Мама е будна.
В същия миг жената зърна Роби и замръзна. После инстинктивно сграбчи детето, скри го зад гърба си и се разпищя.
Роби опря пръст до устните си, но жената продължаваше да пищи.
— Убий ги! — панически се извиси гласът.
— Ако не млъкнеш, ще те гръмна! — заплашително рече Роби, но жената изобщо не го чуваше.
Той пусна един куршум във възглавницата до главата й. Разлетя се пух, а куршумът мина през пружините на матрака и се заби в пода под леглото.
Жената спря да крещи.
— Убий я! — изкрещя гласът в слушалките.
— Стой кротко! — заповяда Роби, обръщайки се към жената.
Тя изхлипа и прегърна сина си.
— Моля ви, господине, не ни наранявайте!
— Просто кротувай — отвърна Роби.
Шефът му продължаваше да крещи в слушалките. Ако беше пред очите му, Роби със сигурност щеше да го застреля, за да му затвори устата.
— Вземете каквото искате — с усилие промълви жената. — Само не ни наранявайте!
Тя се обърна и притисна момченцето към гърдите си. После го повдигна и го целуна. Детето престана да плаче и я погали.
Роби усети неприятно стягане на коремните мускули, внезапно осъзнал, че наблюдаващият беше млъкнал. Слушалките немееха.
Роби би трябвало да се досети по-рано. Наведе се и скочи напред. Жената помисли, че ги напада, и нададе пронизителен писък.
Прозорецът се пръсна. Роби видя как едрокалибреният куршум прониза главата на детето и се заби в слепоочието на майката, убивайки ги на място. Страхотен изстрел, дело на снайперист със завидни умения. Но в момента той не мислеше за това.
Жената умря с вперени в лицето му очи. Изглеждаше изненадана. Майка и син паднаха заедно, преобръщайки се на една страна. Тя продължаваше да го държи в прегръдките си. Роби остана с чувството, че ръцете й се стегнаха около мъничкото телце.
Той свали пистолета и погледна през прозореца. Резервният стрелец беше някъде там, очевидно избрал отлична позиция.
После инстинктите му се пробудиха и той се претърколи встрани от прозореца. На пода зърна нещо, което изобщо не беше очаквал да види тази нощ. До леглото беше поставено бебешко кошче, в което спеше още едно дете. Дълбоко и непробудно.