По време на мисия виждаш неща, на които малко хора обръщат внимание. Например входовете и изходите. Те задължително трябва да са повече от един. Ъгълът на прицелване, позицията, от която другите могат да отвърнат на удара. Незабелязано преценяване на опонентите. Отгатване на намеренията им единствено чрез положението на тялото. Не позволявай на никого да забележи, че го наблюдаваш.
В момента Роби правеше всички тези неща. И това нямаше нищо общо със собствената му ситуация. Беше наясно, че го преследват. Но по всичко личеше, че и момичето на три реда пред него е обект на преследване. След това той бавно осъзна, че не е единственият професионален убиец в този автобус. Не откъсваше поглед от другия. Роби напипа ръкохватката на глока и бавно го измъкна от джоба на якето.
Момичето четеше книга с меки корици. От мястото си Роби не можеше да види заглавието. Явно бе увлекателна, защото тя беше погълната от нея и не забелязваше нищо наоколо. Лоша работа. Младите хора ставаха лесна плячка на хищниците. Те бяха вечно вторачени в дисплея на мобилния си телефон, а пръстите им пробягваха по клавиатурата, изписвайки важни послания — статут във Фейсбук, цвета на бельото, което носят днес, момичешки тайни, проблеми с прическите, тренировки, мястото на поредния купон. На всичкото отгоре не вадеха слушалките от ушите си. Гърмящата музика не им позволяваше да чуят нищо, докато лъвът се готвеше за скок. А след това вече бе късно. Лесна плячка. Без изобщо да подозират.
Роби пъхна дулото между седалките. Мъжът се приведе напред.
Пътуваха едва от няколко минути, прекосявайки един от най-мизерните квартали на града.
Мястото до момичето беше свободно. Това до прозореца. От другата страна на пътеката също не седеше никой. Най-близо до нея беше една възрастна жена, която вече беше успяла да задреме. Както повечето пътници, които заспаха още на първия километър.
Роби беше наясно с намеренията на мъжа. Главата и шията. Рязко завъртане в противоположни посоки. Методът на морските пехотинци. Без оръжие, защото жертвата щеше да е дете. Без проливане на кръв. Повечето хора умираха тихо. Без последователни фази, без мелодрами. В един момент просто спираха да дишат. Няколко гърча и това бе всичко. Околните не разбираха нищо.
Мъжът се стегна.
Момичето премести книгата си, за да вижда по-добре на слабата светлина.
Роби се наведе напред и провери оръжието си. Заглушителят беше завинтен докрай. Но ефектът му в затворено пространство бе силно ограничен. По-късно щеше да мисли за обясненията. Тази нощ вече беше станал свидетел на две убийства, едното от които на невръстно момченце. Нямаше никакво намерение да допусне и трета жертва.
Мъжът прехвърли тежестта си на петите и вдигна ръце. Въртеливо движение, помисли си Роби. Главата наляво, шията надясно. Щрак и готово. Щрак и момичето умира.
Но не и тази нощ.
15
Роби умееше да отгатва хода на събитията и по най-незначителните признаци. Но изобщо не очакваше това, което се случи.
Мъжът изкрещя. На негово място и той би сторил същото, защото защитният спрей адски лютеше на очите.
Момичето продължаваше да държи книгата пред очите си. Дори не се беше обърнало. Просто вдигна ръка над главата си и натисна копчето на флакона, изпращайки струята директно в лицето на нападателя.
Но въпреки че крещеше от болка, притиснал очите си с длан, мъжът продължи движението си напред. Пръстите на свободната му ръка се вкопчиха в шията на момичето в мига, в който пистолетът на Роби влезе в съприкосновение с черепа му. Тялото му се сгърчи и рухна на пода между седалките. Момичето се обърна и погледна Роби. Същото сториха и повечето пътници, които се бяха събудили. Очите им бавно се сведоха към падналия мъж. После една възрастна жена с яркожълто палто изпищя. Шофьорът спря автобуса, дръпна ръчната спирачка и се завъртя на седалката си.
— Хей! — извика той.
Начинът, по който го направи, сочеше, че възприема Роби като причина за суматохата. Беше едър чернокож мъж на около петдесет години. Стана от мястото си и тръгна по пътеката. Зърнал пистолета в ръката на Роби, той се закова на място и вдигна ръце пред себе си.
Възрастната жена нададе нов писък и придърпа полите на палтото си.
— Какво искаш, по дяволите? — извика шофьорът.
— Тоя тип нападна момичето, а аз го спрях — отвърна Роби и махна към изпадналия в несвяст мъж на пода.
После той погледна момичето за подкрепа, но то мълчеше.