— Какво ще правим?
— Ще се катерим.
Роби я вдигна във въздуха и я накара да стъпи на шперплата, а след това се покатери при нея.
— А сега какво?
— Нали ти казах? Ще се катерим.
Тя вдигна глава и огледа тухлената стена.
— Наистина ли можеш да го направиш?
— Скоро ще разберем. — Даде й знак да се приближи и добави: — Трябва да стъпиш на раменете ми. Целта ни е да достигнем до онова нещо там… — Той махна към прибраната и заключена противопожарна стълба, която свършваше доста над нивото на улицата.
— Няма да я достигна — поклати глава Джули.
— Ще опитаме. Стегни си краката.
Роби я качи на раменете си, хвана я за глезените и я изтласка максимално нагоре. Така го правеха в казармата. Но протегнатите й ръце останаха на трийсетина сантиметра под целта и той я спусна обратно.
Дойде ред на въжето, което беше намерил в контейнера. С широк замах успя да го прехвърли през най-долната стъпенка. После направи примка в долния му край, промуши горния през нея и здраво я стегна. Достигна стълбата за броени секунди, опирайки крака в стената. Там развърза възела и спусна въжето обратно.
— Не ме бива в изкачването по въже — призна Джули. — Обикновено бягах от часовете по физическо.
— Не е нужно да те бива — увери я Роби. — Завържи въжето за презрамките на раницата, но гледай да е здраво.
Тя се подчини.
— Сега кръстосай ръце и ги притисни към тялото си. Така раницата ти няма да падне.
Тя изпълни указанията и той започна да я тегли нагоре. Разбра, че нещо не е наред, в момента, в който я издърпа до себе си. Бягащите стъпки никога не са добър знак.
— А сега се качвай нагоре! — нареди с напрегнат глас той. — Колкото по-високо, толкова по-добре.
Момичето кимна и пое по металните стъпенки.
Роби се обърна в посоката, от която се чуха стъпките, и зачака.
18
Мъжът изскочи иззад ъгъла, спря за миг и напрегна поглед към вътрешността на уличката. После измина десетина метра и отново спря. Огледа ситуацията вляво и вдясно от себе си, а след това насочи вниманието си напред. Крачеше бавно и дулото на пушката му описваше малки полукръгове. Спря още два пъти, внимателно сканирайки околността. Беше добър, но не чак толкова. Защото нито веднъж не погледна нагоре.
Когато най-сетне го направи, имаше време само да зърне краката на Роби, които връхлитаха върху него.
Обувките четирийсет и шести номер се забиха в лицето му и той рухна на асфалта. Роби се стовари отгоре му, претърколи се и скочи на крака, заемайки бойна стойка. Първата му работа беше да изрита пушката встрани, а след това погледна надолу. Не знаеше дали противникът му е мъртъв, но със сигурност беше в безсъзнание. Претърсването му отне десетина секунди.
Нямаше лични документи, нямаше телефон. Това не го изненада. Но нямаше и служебна карта. Нито златна значка. В джоба му Роби откри някакво електронно устройство с мигаща синя лампичка. Размаза го с крак и го хвърли в контейнера. После опипа глезените на мъжа и измъкна резервното оръжие — револвер трийсет и осми калибър с къса цев, „Смит & Уесън“. Пъхна го в джоба на якето си и скочи на шперплатовата дъска. Хвана въжето и се набра по него, докато стигна най-долната стъпенка. После го намота и го прибра в джоба си.
Настигна Джули малко преди горния край на стълбата.
— Мъртъв ли е? — попита тя, гледайки надолу.
Очевидно беше видяла всичко.
— Не проверих. Да вървим.
— Къде? Вече сме на върха.
Той посочи към покрива, който беше на около три метра над последната стъпенка.
— Но как? — учуди се тя. — Стълбата не стига толкова нависоко, а само до последния етаж.
— Чакай тук.
Едната му ръка се вкопчи в перваза на близкия прозорец, после другата в някаква вдлъбнатина в стената. Започна да се набира и след минута вече беше на покрива. Легна по корем, разви въжето и го спусна надолу.
— Пак завържи презрамките на раницата, кръстосай ръце и затвори очи! — разпореди се той.
— Само не ме изпускай!
— Вече те вдигнах веднъж — успокои я той. — Лека си като перце.
След минута и тя се озова на покрива до него. Роби я поведе по равната, посипана със ситни камъчета повърхност към противоположната страна на сградата. Там спря, надникна през ръба, а след това се огледа във всички посоки. От тази страна имаше друга противопожарна стълба. Той спусна Джули с помощта на въжето, увисна на ръце и скочи. Приземи се на ламаринената площадка над стъпалата, хвана момичето за ръката и започнаха да слизат.