— Добре. Човекът с пистолета е вътре, а онзи с пушката отвън. Първият стреля в леглото, но вторият ликвидира на място агент Уинд и сина й. — Той се обърна към Ванс и добави: — Но Уинд е имала двама синове.
— Това е втората загадка — кимна тя. — Другият й син е съвсем малък, още няма годинка. Между другото, името му е Тайлър. Открила го е жената от третия етаж.
— Как по-точно го е открила?
— Шантава работа, Роби — въздъхна тя. — Малко след убийството някой чука на входната й врата. Знаем приблизителния час от предварителните заключения на патолога за настъпването на смъртта. Жената отворила вратата и видяла Тайлър, който спял дълбоко в кошчето си. Разпознала го като детето на Уинд и започнала да й звъни по телефона, а след това се качила горе и почукала на вратата. Никой не й отворил и тя се обадила в полицията. Така са открили телата.
— Каква е теорията ти?
— Знам, че ще ти прозвучи шантаво, но аз мисля, че детето е преместено от онзи, който е проникнал в апартамента.
— Защо?
— Защо да убиват едно пеленаче? То не може да даде показания срещу тях.
— Но това не им е попречило да убият другото дете — контрира Роби.
— И за това си помислих. Погледни дупката в стъклото, а след това леглото. Ако Уинд е имала време да сграбчи детето и да го притисне до себе си с мисълта да го предпази от неканения гост, то най-вероятно се е оказало от лявата й страна. Тоест с лице към прозореца…
— А в този момент стрелецът отсреща е натиснал спусъка — довърши вместо нея Роби. — Прицелил се е в Уинд, но куршумът е убил първо детето, а след това и самата нея. Може би е имал намерение да ликвидира и двамата, но това е малко вероятно. По-скоро е искал да убие само нея, но главата на момченцето се е оказала на пътя на куршума.
— И аз мисля така — кимна Ванс. — Но това поражда един интересен въпрос.
— Какъв?
— Изслушай следната версия: мъжът с пистолета е обикновен крадец. Без да иска, събужда Уинд и детето. Стреля в матрака, за да ги накара да мълчат. В същото време, без да подозира какво става, снайперистът отсреща взема на мушката си Уинд. Натиска спусъка и убива както нея, така и момченцето й. Крадецът се шашка. По всяка вероятност се е проснал на пода, защото е мислел, че е следващата мишена. Там обаче вижда другото дете, което спи в кошчето си. Взема го със себе си и го оставя пред вратата на долния апартамент, след което изчезва.
— Преди малко каза, че не вярваш в случайните съвпадения — кротко рече Роби.
— Прав си — бегло се усмихна тя. — Това май ще се окаже майката на всички съвпадения по света, нали?
Което на всичкото отгоре си е чистата истина, помисли си Роби.
27
Прехвърлиха се в отсрещния блок, откъдето беше долетял смъртоносният куршум. Беше изоставен, пълен с боклуци, с възможности за лесен достъп и още по-лесно оттегляне. Или казано иначе, перфектен.
Роби и Ванс започнаха да оглеждат удобните за стрелеца помещения.
— Тук е — обади се Роби, когато застанаха на прага на петата поред стая.
Ванс трепна, сложи ръце на кръста си и го погледна изпитателно.
— Защо мислиш така?
— Прозорецът е открехнат — направи крачка напред той. — Всички други дотук бяха затворени, а позицията за стрелба е отлична. — Замълча за момент, после посочи перваза. — Там няма прах, но пък има нещо друго… — Показалецът му се измести към някакво петно с големината на монета в далечния край на перваза. — Това са барутни частици. А ето и отпечатъци от колене по пода. Използвал е перваза за стойка, прицелил се е и е стрелял.
Роби се отпусна на колене, извади пистолета си и изравни мерника с дупката в насрещния прозорец.
— Върху фасадата на високия блок по диагонал от апартамента на Уинд има осветителни тела. Те със сигурност светят през нощта и биха заслепили всеки, който се цели в прозореца на четвъртия етаж. Това не важи единствено за тази стая. От тук ъгълът е перфектен. Това е всичко — каза той, изправи се и прибра пистолета.
Ванс беше впечатлена.
— Случайно да си служил в специалните части? — попита тя.
— И да съм служил, няма да ти кажа.
— Хайде де! — примоли се тя. — Познавам куп бивши делти и тюлени.
— Сигурно — сви рамене той.
Ванс надникна през прозореца.
— Познавам и доста хора от ОКР. Изпратих есемеси на някои от тях, но никой не е чувал за теб.