— Съвсем наскоро се върнах от чужбина — каза Роби, пускайки в ход новата си легенда. — Ако наистина имаш желание да ме провериш, звънни директно в Инспектората. Мога да ти дам прекия телефон на шефа си.
— Със сигурност ще се възползвам — кимна тя. — Май ще се окаже, че има логика в теорията ми за крадеца и втория стрелец. Изключено е онзи в апартамента да е знаел за този, който е действал от тук.
Имаш право, не знаех.
— Но сега възниква въпросът защо са убили Уинд — продължи Ванс. — Какво е работила за твоите хора? Трябва да разбера това.
— Мога да проверя — отвърна Роби. — Възможно е и случайно да се е натъкнала на нещо.
— Какво значи „натъкнала“? Не виждам смисъл.
— Не казвам, че има смисъл. Но все пак трябва да имаме предвид и такава възможност. Фактът, че е работила за ОКР, все още не е причина за убийство.
— Сигурно е така. Но въпреки това аз ще продължавам да се придържам към хипотезата, че убийството е свързано със службата й.
— Разбира се, длъжна си да се придържаш към нея — кимна Роби. — Уведомен ли е бившият й съпруг?
— Работим по въпроса. Засега момченцето й е предадено на социалните служби.
— С какво се занимава той?
— Не знаеш ли? — изненадано го погледна тя.
— Нямах време да прегледам материалите по делото, агент Ванс. Все пак не забравяй, че току-що ми възложиха задачата.
— Добре, извинявай. Рик Уинд. Бивш военен, който има нова работа. В момента го издирваме.
— Как така го издирвате? — повдигна вежди Роби. — Сигурно е научил за трагедията от телевизията. Би трябвало вече да ви е потърсил.
— И аз си помислих същото, Роби, повярвай ми.
— Имате ли домашния му адрес?
— Да, живее в Мериланд. Вече изпратих агентите си там, но жилището се оказа празно.
— Спомена, че има нова работа.
— Собственик е на заложна къща в североизточната част на Вашингтон. По-точно на Блейдънсбърг Роуд. Казва се „Примиъм“. Това едва ли е най-престижният квартал в града, но човек не очаква да види заложни къщи срещу „Риц“, нали?
— Заложна къща „Примиъм“, значи — промърмори Роби. — Някой потърси ли го там?
— Оказа се празна и заключена.
— Къде ли е изчезнал?
— Ако знаех, щях да ти кажа.
— Няма го в дома му, няма го и на работа, не се е обадил в полицията — замислено промълви Роби. — Май не остават много възможности.
— Не гледа телевизия и не слуша радио, няма приятели. Или пък е убил детето си и жената, която скоро щял да нарича бивша съпруга, и в момента се укрива. Освен ако и самият той не е мъртъв.
— Всичко това е възможно. Но мислиш ли, че ще реши да я убива със снайпер? Обикновено проблемите от семеен характер се решават лице в лице.
— Все пак е бивш военен. И наистина са се развеждали.
— Очевидно по враждебен начин.
— Не знам. Все още проучвам нещата. Може би ще ми помогнеш. В крайна сметка сте били колеги, нали?
Той пропусна думите й покрай ушите си и попита:
— Имаш ли сведения за други близки на Джейн Уинд в района?
— А ти сигурен ли си, че сте работили на едно и също място? — подозрително го изгледа тя.
— В Инспектората работят много хора.
— Във ФБР са повече.
— Е, никой не може да се сравнява с ФБР. И тъй, имала ли е други роднини в района?
— Не. Съпругът й също. Такава е информацията, с която разполагаме до момента. Но не забравяй, че ми възложиха разследването едва преди осем часа.
— Претърсихте ли дома и магазина на съпруга?
— Дома — да, но не намерихме нищо полезно. Сега е ред на заложната къща. Искаш ли да присъстваш?
— Абсолютно.
28
Двете служебни коли спряха пред заложна къща „Примиъм“. От едната слязоха Роби и Ванс, а от другата — двама агенти на ФБР. Вратата и прозорецът бяха с решетки. Катинарите, три на брой, изглеждаха доста солидни. Съседните магазини бяха изоставени, със заковани витрини. Навсякъде по улицата се търкаляха боклуци. По тротоара се клатушкаха двойка наркомани.
Ванс изпрати агентите да проверят отзад, а двамата с Роби се приближиха към прозореца. Тя сложи длан над очите си и надникна.
— Нищо не виждам.
— Ще ни трябва ли съдебна заповед, за да разбием вратата? — попита Роби.
— С къщата на Рик Уинд беше по-лесно, защото имахме съмнения, че е пострадал. Но това място очевидно е отдавна затворено.