Роби продължаваше да мълчи. Тя извърна глава към прозореца.
— Мама и татко бяха всичко, което имах. Но вместо да остана при тях и да се опитам да им помогна, аз избягах. И те умряха. Знам, че съм малка, но съм сигурна, че мога да ти помогна. Само ми дай шанс.
— Добре — кимна Роби и също погледна през прозореца. — Ще действаме заедно. Но имай предвид, че ще бъде трудно.
— Какво трябва да направя? — нетърпеливо попита тя.
— Имаш ли химикалка и листове в раницата?
— Да. Освен това имам и лаптопа, който ми дадоха от училището.
— Кога за последен път разговаря с родителите си?
— Преди около седмица.
— Добре. Искам да запишеш всичко, което си спомняш за последните две седмици от живота си. Какво си чула и видяла, какво си подозирала. Какво са говорили родителите ти, независимо дали ти се струва незначително или не. Включително за близки и познати.
— Това упражнение ли е, или наистина е важно? — попита Джули.
— Никой от двама ни няма време за упражнения. Наистина е важно.
— Добре, ще го направя — кимна тя. — Започвам довечера.
Той стана да си върви.
— Уил?
— Да? — обърна се Роби.
— Ще видиш, че ще ти бъда добра партньорка.
— Изобщо не се съмнявам в това, Джули.
Но тежестта в гърдите му остана. Далеч повече предпочиташе да работи сам. Не беше свикнал да отговаря за живота на други хора.
32
— Имаш ли време за едно кафе, Роби?
На телефона беше Никол Ванс. Хвана го в асансьора секунди след като се раздели с Джули. Беше й оставил ключ за апартамента, но я предупреди да не излиза, без да му се обади. И винаги да включва алармата.
— Нещо ново в разследването? — попита той.
— В близост до пресечката на Първо Авеню и Ди Стрийт има едно кафе, което работи до късно. Казва се „Донъли“. След десет минути мога да бъда там.
— На мен ще ми трябват двойно повече.
— Дано не съм прекъснала нещо.
— Ще се видим там.
Колата му беше на улицата. В този късен час трафикът беше слаб. Той паркира на Първо Авеню и отправи поглед към купола на Капитолия. Петстотин трийсет и пет членове на Конгреса работеха в околните сгради, носещи имената на отдавна мъртви политици. Те пък бяха обкръжени от армия лобисти с много пари, които неуморно убеждаваха народните избраници в абсолютната правота на своите каузи. Това се наричаше демокрация.
„Донъли“ беше доста оживено за този късен час. Роби бутна вратата и почти веднага срещна погледа на Ванс, заела една маса в дъното на помещението.
Той седна срещу нея. Беше облечена лежерно, вероятно защото се чувстваше у дома си. Панталон, ниски обувки, светлосин пуловер, кадифено яке. Добър избор за доста хладното заведение. Беше с пусната коса. През деня ходеше с кок. На местопрестъплението дългата коса винаги беше проблем. Нейната ухаеше на шампоан и едва доловим парфюм. Сигурно е стояла дълго под душа, помисли си Роби. Вонята на смъртта много лесно прониква в порите на кожата.
Пред нея имаше голяма чаша кафе. Роби вдигна ръка да привлече вниманието на сервитьорката, посочи чашата, а след това и себе си. Жената кимна и скоро му донесе кафето. Той я изчака да се отдалечи и насочи вниманието си към Ванс.
— Ето ме и мен.
— Доста труден си за откриване — подхвърли тя.
— Напротив. Намери ме още на първото позвъняване.
— Имам предвид в ОКР. Набрах номера, който ми даде. От там потвърдиха, че работиш при тях, но досието ти е засекретено.
— Нормално — отвърна той. — Вече ти споменах, че за известно време бях извън страната. Подобни неща почти винаги са засекретени. Но сега съм тук. — Отпи глътка кафе и остави чашата си върху чинийката. — Надявам се, че това не е единствената причина да ме потърсиш.
— Не е. Не обичам да си губя времето.
Тя извади от чантата си на съседния стол голяма кафява папка. Разтвори я и измъкна няколко гъсто напечатани страници, придружени от снимки.
— Сведения за Рик Уинд — поясни Ванс.
Роби набързо прегледа материалите. На една от снимките беше мъртвият Уинд, увиснал с главата надолу над вонящото на урина дюшеме в заложната къща. Останалите го показваха жив. На повечето от тях беше във военна униформа.
— В армията, а?
— Цялата му кариера е преминала там. Постъпва на осемнайсет и се уволнява на четирийсет и три.