— И аз мисля същото за теб.
— Ще ми трябва кола — каза след известно време той.
— Искаш ли да те оставя пред ОКР?
— Не, предпочитам да ме свалиш на Ем Стрийт, близо до Седемнайсета улица. Там има агенция за коли под наем.
— Защо? Нима ОКР не може да осигури служебна кола на един от своите агенти?
— Може да ми предложи само боклуци. Втора употреба, може би подаяние от ФБР. Предпочитам сам да си избера превоза.
— ФБР не работи по този начин.
— Защото разполага с бюджет, за който ОКР дори не може да мечтае. Вие сте тристакилограмовата горила, Ванс. Докато ние приличаме на недохранено шимпанзе.
Тя спря пред агенцията за коли под наем на Ем Стрийт.
— Ще се видим в „Донъли“, нали?
— Положително — отвърна Роби, докато слизаше от колата. — Само не знам кога ще стигна там.
— Имаш друга работа ли? — изненадано го погледна тя.
— Трябва да се погрижа за някои неща и да се поразровя в други — неопределено отвърна той.
— Ще ги споделиш ли с мен?
— Една майка е убита заедно с детето си. Един автобус е взривен. Някакъв стрелец се опита да ликвидира теб или мен, но по-вероятно и двамата. Ще ти звънна, когато тръгна към „Донъли“.
Той се обърна и влезе в агенцията. Поиска ауди, но му предложиха волво. Увериха го, че това е една много сигурна кола.
Не и когато аз се возя в нея, помисли си Роби, докато вадеше шофьорската книжка и кредитната си карта.
— За какъв срок наемате колата? — попита служителят.
— За неопределен, поне засега.
Човекът леко пребледня.
— Трябва ни конкретна дата — отсече той. — И конкретно място, където ще върнете автомобила.
— В Лос Анджелис — обяви без колебание Роби. — След две седмици, смятано от днес.
— Ще шофирате чак до Калифорния? — смаяно попита служителят. — Със самолет е много по-бързо!
— Но не е толкова забавно.
Десет минути по-късно Роби напусна гаража на агенцията в изключително сигурно сребристо волво с две врати.
Тревогата му след снощните събития изобщо не се дължеше на престрелката и реалната опасност да бъде убит, а на Джули. Още помнеше сковаващия страх при мисълта, че й се е случило нещо. Това решително не му харесваше. Не можеше да приеме мисълта, че други хора имат власт над него. През по-голямата част от живота си беше правил всичко възможно да се държи далече от такива хора.
Натисна газта и хубавото сигурно волво почти се задъха. Това му хареса. По принцип не беше привърженик на спокойствието, независимо дали неговото или чуждото.
Телефонът му звънна. Той го измъкна и погледна дисплея. Синия искаше да се срещне с него. Било много спешно.
Бас държа, че е така, помисли си Роби.
38
Този път срещата беше далече от оживените обществени места. Никакви луксозни хотели с потенциални свидетели като „Хей-Адамс“.
Всъщност Роби нямаше кой знае какъв избор. Или се подчиняваш на правилата, или те изхвърлят от играта.
Сградата беше сгушена между други като нея. Намираше се в един от кварталите на Вашингтон, в който не стъпваха туристи заради високата престъпност. Дори уличните бандити избягваха тази сграда, убедени, че не си струва да получат куршум в главата или двайсет години в някой федерален затвор.
Преди да влезе в обезопасената стая, беше принуден да се раздели с мобилния си телефон, но категорично отказа да предаде и оръжието си. Но охранителят настоя и той му предложи да запознае Синия с алтернативното му предложение. То беше пределно просто и ясно: или задържа пистолета, или се срещат в „Макдоналдс“ от другата страна на улицата. В крайна сметка го допуснаха в стаята, без да му прибират пистолета. Синия седеше на масата. Хубав костюм, тъмна вратовръзка, пригладена коса. Роби предположи, че вече има внуци.
— Първо, не успяхме да открием твоя наблюдаващ агент — започна без предисловия той. — Второ, на посочената от теб глуха уличка нямаше никакъв мъж с пушка.
— Ясно — кимна Роби.
— Сега ми разкажи за снощното покушение срещу теб.
— Колата, от която стреляха, много приличаше на онези, които използва правителството.
— Това е изключено — отсече Синия.
Пръстите на Роби забарабаниха по масата.
— Не можете да откриете нито моя наблюдаващ, нито стрелеца, когото нокаутирах в една глуха уличка, но в същото време ти си убеден, че е изключено да са стреляли срещу мен от правителствен автомобил.