— Било е обезпокоително, но за него.
— Знаеш какво имам предвид.
— Ванс допуска, че това е работа на мафията — облегна се назад Роби. — Човекът е пропял и те са му отрязали езика. За назидание на останалите.
— И ти ли си на същото мнение?
— Не. Аз си мисля за това, което вероятно си мислиш и ти.
— На крадците им режат ръцете.
— А на предателите — езика.
— Това е валидно и за света на ислямските терористи.
— Може би — кимна Роби. — Но човекът е бил пенсионер. В какво би могъл да се забърка?
— Терористичните клетки рядко излизат наяве, Роби. Особено действащите.
— Служил ли е в Близкия изток? Възможно ли е да са го вербували, а след това да са го изпратили тук като бомба със закъснител?
— Бомба, която изведнъж променя намеренията си? Да, възможно е. А той действително е служил в Ирак и Афганистан.
Роби се замисли за мисиите, които самият той беше изпълнявал в Близкия изток. Технически погледнато, последната от тях не беше там, а в Мароко, където Халид бин Талал намери смъртта си. Но в пустинята живееха още много хора, които мечтаеха за пълното унищожение на Америка, Твърде много, за да бъде идентифициран някой от тях.
— Защо аз не се заема с този въпрос, докато ти работиш върху останалото?
— Но какво ще стане, ако при съвместната си работа с Ванс откриете нещо, което има връзка с агент Уинд? — попита Синия.
— Поемам го аз.
— В такъв случай сме се разбрали.
Изправиха се едновременно от двете страни на масата.
— Ако жилището ми действително е безопасно, ще отида да се преоблека.
— Върви, Роби — отвърна Синия и на лицето му се появи лека усмивка. — Тези дрехи, с които си в момента, приличат на дрипи.
— А и аз самият се чувствам като дрипа — призна Роби.
39
Той паркира през една пресечка от дома си и тръгна към задния вход на блока. Качи се на своя етаж с товарния асансьор, огледа пустия коридор и се насочи към апартамента си.
След което почти се сблъска с Ани Ламбърт, която излизаше от жилището си, бутайки велосипеда пред себе си. Беше с черна пола, розово яке, плътен чорапогащник и маратонки.
— Закъсняла си за работа — подхвърли Роби.
Ани стреснато се обърна, после на лицето й се появи широка усмивка.
— Имам час при лекаря — обясни тя. — Дори служителите на Белия дом ходят на прегледи.
— Нещо сериозно?
— Не, просто рутинен преглед.
— Значи така изсмуквате ресурсите на родината? — усмихна се той.
— Опозицията би отговорила на този въпрос с едно решително „да“. Аз обаче мисля, че се справяме добре. Живеем в трудно време, изправени сме пред много предизвикателства. А ти как си?
— Добре.
Младата жена не показа с нищо, че е забелязала издутия ръкав на якето му и раздърпаните му дрехи.
— Кога ще изпием онова прословуто питие? — подхвърли той и сам се изненада от въпроса си.
Тази седмица откривам доста неща за себе си.
— Когато кажеш — отвърна тя. — Ако искаш, още тази вечер.
— Ако президентът те освободи.
— Мисля, че няма да има проблеми — усмихна се тя. — В осем добре ли е? Предлагам бара на покрива на хотел „Дабъл Ю“. От там се разкрива прекрасна панорама.
— Добре, в осем.
Ани се отдалечи, бутайки велосипеда, а Роби влезе в апартамента си. Нямаше идея защо го направи, но вече беше поел ангажимент. По принцип не обичаше да се разсейва по време на работа. Сега обаче установи, че очаква срещата с радостно нетърпение.
Зае се да проверява малките капани срещу проникване, въпреки че хората от службата му вече ги бяха заобиколили, при това с лекота. Положително бяха поставили и подслушвателни устройства, но той нямаше намерение да провежда никакви телефонни разговори от тук. Това го накара да се почувства в капан у дома си.
Преоблече се и напълни малка чанта с вещи от първа необходимост. След това го обзе силно желание да разбере как е Джули и й изпрати кратко съобщение. Попита дали не я е страх, че е сама.
Отговорът дойде почти веднага: Стига вече!
Насочи се към апартамента й. Излезе от асансьора и се огледа, но не видя и следа от хората на Синия. Това е добре, помисли си той. Явно екипът му си разбираше от работата.
Джули отключи входната врата, като преди това надникна през шпионката и изключи алармата. Той влезе и заключи след себе си.