— Попита ли я какво става?
— Да, но не ми каза много. Лио си имал някакви неприятности.
— Да не си е изгубил работата?
— Съмнявам се. Той е държавен служител. Такива като него не си губят работата.
— Не си права, напоследък и там има големи съкращения.
— Не знам. Но не мисля, че са го уволнили.
— Той какво по-точно работи?
— Нали ти казах? На държавна работа е.
— На каква по-точно? И къде? За федералното правителство или за местната власт?
— Днес си доста любопитна — отбеляза Мария.
— Като всички тийнейджъри — сви рамене Джули.
— Ами. Най-малката ми сестра е на седемнайсет, но не й пука за никого освен за себе си.
— Аз съм единствено дете. Затова съм по-наблюдателна.
— Не мога да ти кажа какво точно работи Лио. Веднъж Айда спомена, че заемал важен пост. На Капитолия или там някъде…
— Значи работи за федералното правителство.
— Може би.
— Айда е отсъствала и вчера, така ли?
— Не, вчера беше в почивка. Но днес не е.
Няколко минути по-късно Мария приключи с прическата й.
— Е, сега вече е по-добре — обяви тя. — Но все пак си помисли за едни очила, ставали?
Джули се огледа и кимна със задоволство.
— Благодаря ти, Мария.
Жената й свали пелерината, а Джули извади някакви банкноти.
— Не, не — размаха ръце Мария. — Това е от мен.
— Но нали трябва да печелиш пари?
— Предлагам от следващия път да започнеш да ме учиш на испански — усмихна се фризьорката. — И без това мама мърмори, че не знам родния си език.
— Дадено — усмихна се Джули.
45
Роби не остана в колата през цялото време, докато чакаше Джули. Излезе навън, оглеждайки внимателно околността. Беше сигурен, че противникът е някъде наблизо, и желанието му беше да го открие пръв.
Освен това имаше над какво да разсъждава. В момента течаха две разследвания едновременно. Джейн Уинд и малкото й момченце бяха мъртви. Тази жена беше работила за Министерството на отбраната, беше ходила в Ирак, Афганистан и вероятно в други горещи точки по света. Превърнал се по някакъв начин в предател, неговият наблюдаващ агент беше възложил убийството й. Но сега той беше изчезнал, а Роби имаше за задача да разследва убийствата, на които бе присъствал. Никол Ванс беше съобразителна и той трябваше да внимава с нея. Междувременно откриха Рик Уинд с отрязан език, обесен надолу с главата в заложната си къща. И в този случай липсваха улики.
Освен това трябваше да се грижи и за Джули Гети. Родителите й бяха ликвидирани в собствения им дом, а убиецът се беше появил в автобуса, за да си довърши работата. Автобусът обаче се взриви, а той изгуби пистолета си в суматохата. Федералните го бяха намерили и правеха връзка между двете престъпления. Мъжът, който ги нападна в глухата уличка, бе изчезнал. Апартаментът на семейство Брум се оказа старателно почистен от веществени доказателства. Роби не знаеше нито къде са, нито дали са живи.
Погледна към фризьорския салон и видя, че Джули се готви да тръгва. Ако беше хазартен тип, положително щеше да се обзаложи на голяма сума, че Айда Брум не е там.
Срещнаха се при колата и влязоха вътре.
— Хайде, разказвай.
Джули говори в продължение на няколко минути.
— Значи все още не знаем какво работи Лио — обобщи Роби.
— Не можем ли да проверим в някаква правителствена база данни?
— Ще опитам.
— Почти съм сигурна, че и двамата са мъртви — промълви Джули.
— Може би се крият някъде — каза Роби. — Това би било чудесно.
— Възможно ли е за всичко това да е виновен мистър Брум, ако наистина е някаква важна клечка?
— Напълно.
— Но защо са замесени и родителите ми?
— Били са близки. Често са вечеряли заедно. Може би Брум е изпуснал нещо.
— Страхотно — промълви със задавен глас момичето. — Убиват мама и татко само защото са вечеряли с този човек.
— Стават и такива неща.
— А сега какво?
— Ще те закарам обратно, защото имам работа.
— Да се видиш със специален супер агент Ванс, нали?
— Просто агент Ванс.
— Не е ли супер?
— Няма ли да престанеш най-сетне? — скастри я той.