Той съблече якето си и се излегна. Горещият въздух, който проникваше отвън, бързо го унесе. Затвори очи с ясното съзнание, че ще ги отвори точно четири часа по-късно. Уличният шум се стопи и Роби потъна в дълбок сън. Събуди се след четири часа и веднага установи, че температурата е достигнала максимума си. Избърса потта от лицето си и отиде да надникне през прозореца. Огромни туристически автобуси пълзяха по тесните улички, абсолютно непригодни за толкова големи и тромави транспортни средства. Тротоарите бяха задръстени от местни хора и туристи.
Роби изчака още един час, след което напусна стаята. Излезе на улицата, направи последните си изчисления и пое на изток. За броени секунди потъна в блъсканицата и шумотевицата на древния град. Възнамеряваше да прибере това, което му трябва, а след това да продължи. Всички неща, необходими за мисията. Но нищо повече. Беше ходил в трийсет и седем страни по света, без да си купи дори дребен сувенир.
След още седем часа вече беше тъмно. Роби наближи големия обект откъм запад. Беше преметнал през рамо чанта с твърди стени и раничка с вода, бурканче за уриниране и малко провизии. Щеше да остане тук три денонощия, или седемдесет и два часа. Огледа се, поемайки с пълни гърди въздуха на Третия свят — натежал от влага, обещаващ скорошен дъжд. Това изобщо не го тревожеше, защото акцията щеше да бъде проведена на закрито.
Роби погледна часовника си в момента, в който долови някакво боботене. Обърна се и зае позиция зад купчина празни варели. Камионът го подмина и спря. Той го настигна с три скока, пъхна се под каросерията и се вкопчи в шасито. Камионът потегли, после отново спря. Разнесе се пронизително стържене на метал в метал. Шофьорът рязко натисна газта и Роби за малко не падна. След петнайсет метра камионът отново спря. Отвориха се врати, крака изтропаха на цимента. После вратите се затръшнаха с оглушителен трясък, а тежките катинари изщракаха. Възцари се тишина, нарушавана единствено от стъпките на охраната, която щеше да обикаля периметъра най-малко три денонощия, без никакви отклонения.
Изчислил времето до последната секунда, Роби изскочи изпод камиона и бързо се изправи. Стъпките му заглъхнаха в мига, в който щракането на тежките катинари престана. Технически погледнато, обектът беше затворен и обезопасен. Роби току-що се беше възползвал от единствения шанс да проникне в него. Първата част на мисията приключи успешно. Сега му предстоеше надпревара с времето.
Той се изкачи по колоната и се вкопчи в носещата греда. Увисна на нея, изчака люшкането да престане и започна да мести ръце по посока на предварително избраното място. Спря на метър от него, залюля се и скочи. Приземи се почти безшумно на металния под, а след това се плъзна към най-тъмния ъгъл на конструкцията, отстоящ на около двайсет и пет метра от него. Придвижваше се бързо и успя да спести около пет секунди.
После осветлението изгасна и се включи алармата. Вътрешността на помещението беше насечена от невидими за невъоръженото око енергийни лъчи, които бяха готови да задействат сирените и при най-лекото докосване от жив организъм. Според инструкциите на охраната евентуалните нарушители се екзекутираха незабавно. Просто мястото беше такова. Специално.
Роби легна по гръб и насочи поглед в тавана. Предстоеше му да прекара тук три денонощия, или седемдесет и два часа. Изпита чувството, че цялото му съществуване се превръща в едно непрекъснато броене.
5
Часът удари.
Коленете докоснаха молитвените килимчета. Главите се обърнаха на изток, а след това се сведоха към коленете. Устите се отвориха и заредиха протяжна молитва.
Мека се намираше на четири хиляди и шестстотин километра, или на пет часа път със самолет. Но за хората върху килимчетата тя беше много по-близо.
Молитвите бяха изречени, религиозните обреди — изпълнени. Килимчетата бяха навити на руло и прибрани, Аллах също отиде назад в съзнанието на своите последователи.
Все още беше рано за хранене, но не и за пиене. В Танжер имаше достатъчно заведения за утоляване на жаждата. Както за мюсюлманите, така и за всички останали.
Двете дузини мъже се насочиха към едно от тях, но не пеша, а с помощта на кортеж от четири хамъра, бронирани според стандартите на американската армия. Това означаваше сигурна защита срещу куршуми от всякакъв калибър и повечето ракетни снаряди. Подобно на туристическите автобуси, тези превозни средства изглеждаха твърде големи за тесните улички. Главният човек пътуваше в третия хамър, надеждно покрит отпред и отзад.