Роби отново се напрегна. Вече нямаше нищо, което да пречи на камерата да обхване и далечния край на улицата, където телата им най-вероятно щяха да летят във въздуха, за да се проснат върху настилката на няколко метра по-нататък. После обаче щяха да се изправят. Както той, така и Джули. И тогава…
Екранът угасна.
Роби се обърна към агента.
— Какво стана?
— Вероятно камерата е била унищожена от експлозията. За разлика от банковите камери тези не са защитени.
Агентът набра още няколко комбинации на клавиатурата, а след това повика единия от техниците и му отстъпи мястото си. Пет минути по-късно все още нямаха сигнал въпреки усилията на експерта.
Изгледаха още два записа, които много приличаха на първия. Те също обхващаха само обратната страна на автобуса и камерите бяха унищожени от експлозията.
— Разполагате ли със записи от автогарата, които евентуално са регистрирали заминаващите пътници? — попита Роби. В същото време напрягаше паметта си докрай, но не успя да си спомни да е видял някакви камери там.
— В момента не — отговори Ванс. — Но разследването е още в началото си. Правим всичко възможно да издирим още записи, най-вече от противоположната страна на улицата. В днешно време всички разполагат с джиесеми, които имат камери. Надявам се да издирим хора, които са присъствали на инцидента, а може би дори са го заснели. Признавам, че това е малко вероятно, защото досега всички подобни записи щяха да са качени в Ютюб. Следобед, веднага след като приключим с огледа тук, ще изпратя хората ми да проверят за други охранителни камери по маршрута на автобуса.
Което означава, че аз трябва да ги открия пръв, помисли си Роби.
48
Роби застана съвсем близо до мястото, което за него бе кота нула. Десетина криминолози ровеха из останките на автобуса и прехвърляха разни неща в паркирания наблизо пикап за веществени доказателства. И тук периметърът беше отцепен от полицейски заграждения, зад които се трупаха нетърпеливи репортери.
Той плъзна поглед по околните сгради. Нищо особено, както правилно беше отбелязала Ванс. Записите на банковата охранителна камера от другата страна на улицата вече бяха прибрани. Слава богу, че и тя беше разрушена от експлозията. Погледна нагоре. На пресечката имаше друга, монтирана на около три метра над земята. Сочеше надолу и също беше хванала автобуса. При малко по-различен ъгъл положително би заснела и него, и Джули, бягащи с всички сили към тротоара.
Игра на сантиметри, също като футбола. Някои неща просто не подлежаха на контрол. Тогава трябваше да разчиташ на късмета.
Но на колко късмет мога да разчитам аз?
Отново огледа проблемната страна на улицата. Онази, на която се бяха озовали двамата с Джули. Насочи се натам. За всеки случай добави десет процента към ъгъла на покритие на насочената към улицата камера, а след това се зае да изследва терена.
Бързо откри поредната камера, монтирана на отсрещната стена. Беше на седем-осем метра от взривения автобус, малко вляво. И беше насочена към мястото на експлозията, Роби погледна към помещението под нея, което приличаше на офис.
„Освобождаване под гаранция“. Естествено. В квартал като този клиенти за такива кантори никога не липсваха. Надникна през блиндираното стъкло, пред което имаше ръждясали решетки. Вдясно от вратата пишеше „Звънете“. И той позвъни.
— Да? — обади се мъжки глас от малката бяла кутия на стената.
— Федерален агент. Трябва да поговорим.
— Говорете.
— Лице в лице.
Отвътре долетяха приглушени стъпки. През стъклото надникна нисък широкоплещест мъж на петдесетина години с бели мустаци, които изглеждаха доста по-гъсти от космите на главата му.
— Да ви видя значката — обяви той.
Роби се подчини и я притисна към стъклото.
— ОКР?
— Подразделение на Министерството на отбраната.
— Какво искате?
— Отворете, моля.
Ключалката изщрака и тежката врата се отвори. Съдържателят носеше черен панталон и бяла риза с навити ръкави. Над мокасините му се виждаше два пръста розова кожа.
Роби влезе и затвори след себе си.
— Какво искате? — повтори мъжът.
— Идвам във връзка с автобуса, който беше взривен.
— Какво за него?
— Разполагате с охранителна камера.
— И какво от това?