Талал влезе в кабината, затвори след себе си и сложи резето, използвайки кърпичката си. Беше се освободил от традиционната дълга роба още преди да тръгне за срещата. В момента носеше костюм по поръчка, който струваше десет хиляди британски лири. Притежаваше още поне петдесет такива, но вече не си спомняше къде се намират, тъй като бяха разпръснати из многобройните му имоти по света. Никога в живота си не беше използвал услугите на гражданската авиация, включително и когато беше още младеж. Всичките му къщи разполагаха с добре обучена прислуга, а когато отсядаше в хотели — най-скъпите, разбира се, — обикновено наемаше цял етаж с единствената цел да не среща простосмъртни по коридорите. Навсякъде се придвижваше с автомобилни кортежи или хеликоптери. Хората с неговите финансови възможности не обичаха да висят в задръстванията. Малцина можеха да си представят луксозния начин на живот, който водеше. Самият той приемаше това за нормално, защото дълбоко в себе си беше убеден, че е уникален човек, който няма нищо общо с останалите. Единствен на света.
Аз превъзхождам всички.
Но въпреки това беше принуден да разкопчае панталона си и да се облекчи като всеки мъж, независимо богат или беден. Стената над тоалетната беше надраскана с обичайните графити и цинизми и той отвратено отмести поглед. Даваше си сметка, че всички тези неща се дължат на западното влияние. В техния свят на жените беше позволено всичко — да шофират, да гласуват, да ходят на работа извън дома си и да се обличат като проститутки. И с това да допринасят за упадъка на света. Дори в собствената му страна се чуваха гласове за равноправие на жените, за правото им да гласуват и да се занимават с още куп неща, присъщи единствено на мъжете. За това беше виновен кралят, който беше изкуфял и още по-зле — марионетка на Запада.
Талал натисна лостчето за водата с върха на обувката си, закопча панталона си и отмести резето. После се изправи пред мивката и започна да си мие ръцете. От огледалото го гледаше петдесетгодишен мъж с шкембе и посивяла брада. Според класацията на списание „Форбс“ богатството му възлизаше на повече от дванайсет милиарда долара и го поставяше на шейсет и първо място в света. Това постижение се дължеше на умението му да инвестира приходите си от петрола в различни доходоносни начинания благодарение на своя бизнес нюх и международните си връзки. Точното му място в списъка на престижната класация беше между някакъв руски олигарх, успял с гангстерски методи да заграби значителни държавни активи след разпадането на Съветския съюз, и двайсет и няколко годишен цар на технологиите, чиято компания още не беше листвана на борсата.
Талал излезе от тоалетната и тръгна обратно към масата, заобиколен от своите гардове под формата на ромб, заимствана от американските тайни служби. Друга прилика беше присъствието на личния му лекар, който беше неотклонно до него по време на пътуванията му. Защо да не следва примера на най-влиятелните хора в света?
Вътрешно беше убеден, че по нищо не отстъпва на американския президент и спокойно може да заеме мястото му на световен лидер. Разбира се, светът под негово ръководство съвсем нямаше да е толкова разкрепостен, особено що се отнасяше до жените.
Довършиха питиетата си и се насочиха към един от най-добрите местни ресторанти, запазен изцяло за спокойната вечеря на принца. След нея той отново облече робата си и потегли към частния си самолет, който го чакаше в хангара на малко, но добре охранявано летище извън града. Хамърите се плъзнаха през отворените врати на хангара и спряха непосредствено до огромния лайнер. За разлика от повечето самолети този беше боядисан изцяло в черно. Принцът обичаше този цвят. Намираше го за внушителен и мъжествен, излъчващ скрита заплаха.
Също като него.
Талал слезе от хамъра едва когато вратите на хангара се затвориха. По този начин нямаше как да се превърне в мишена за евентуалните снайперисти, скрити някъде наоколо. Започна да изкачва стълбичката. Когато стигна горния й край, вече беше леко задъхан.
Срещата щеше да се състои в самолета и щеше да продължи един час, ръководена лично от принца. През цялото време машината щеше да остане в хангара.
Халид бин Талал предпочиташе винаги да държи нещата под контрол.
Но това скоро щеше да се промени.
6