— Така ли? — небрежно подхвърли Роби и отпи глътка кафе.
— Току-що са открили очевидец на взривяването на автобуса. Една жена, която е видяла всичко.
— Много добре — кимна Роби. — Дори отлично.
58
— Ще дойдеш ли? — подхвърли Ванс, надигайки се от масата.
— Трябва да присъствам на едно заседание в ОКР — поклати глава Роби. — Къде ще разпитвате тази жена? Във ВОБ ли?
— Да.
— Мога да дойда по-късно. Как се казва тя? Какво е търсела там? И защо се появява едва сега?
Дали хората на Синия са изпуснали Даяна Джордисън и тя е приела да даде показания пред ФБР? В такъв случай Ванс скоро ще разбере, че тя вече е разговаряла с мен.
— Казва се Мишел Коен. Все още не съм запозната с останалото, но това скоро ще се промени. Обади се, когато тръгнеш.
Разделиха се на вратата. Роби скочи във волвото и бързо потегли. Щом зави зад ъгъла, той набра номера на Синия.
— На твое място бих се държал по-далече от тази свидетелка — отсече Синия, след като го изслуша.
— Мислех, че съм оправил нещата, но се оказа, че не е така — въздъхна Роби. — Разбери каквото можеш за нея. Как е Джордисън?
— О, добре е. Яде като разпрана. Вече е чиста и има нови дрехи. Какво ще кажеш да й потърсим и подходяща работа?
— Добра идея, но някъде по-надалече. Погрижи се да й осигуриш прилична заплата.
Роби изключи телефона и натисна газта. Току-що му хрумна нещо. Трябваше да говори с Джули, но не по телефона.
Когато отвори вратата, тя вече го чакаше.
— Не знам още колко време мога да стоя заключена, без да правя нищо, Уил — оплака се момичето.
Роби заключи след себе си и седна насреща й. Беше облечена с дънки, горнище на анцуг и зелени маратонки „Конвърс“. В гласа й се долавяше отчаяние.
— Жонглирам с много топки едновременно — поясни той. — Правя всичко каквото мога.
— Не искам да бъда една от малките топки, с които жонглираш — отсече тя.
— Имам един въпрос към теб. От отговора ти зависят много неща.
— Какъв въпрос?
— Защо автобусът? Защо точно този автобус, точно в онази нощ?
— Не те разбирам.
— Това е прост въпрос, Джули. Имало е куп други начини да напуснеш града. Защо избра именно този?
Ако отговорът й потвърдеше очакванията му, нещата щяха да станат още по-сложни. Главата му започна да пулсира от напрежение.
— Мама ми изпрати съобщение.
— Как? Нали каза, че нямаш джиесем?
— В училище. Често го правеше. Пише ми бележка и те я пускат в моята пощенска кутия, а след това уведомяват класния ми с имейл и той ми казва. Отидох в канцеларията да я получа.
— Кога се случи това?
— В деня, в който избягах от семейство Диксън. Бележката е била донесена лично.
— От майка ти ли?
— В канцеларията не ми казаха, но аз предположих, че е била тя.
— Какво пишеше в нея?
— Вечерта да се прибера у дома. Мама и татко решили да променят начина си на живот. Да започнат на чисто.
— Това ми звучи като заминаване.
— И на мен ми прозвуча така, обаче не бях сигурна. Но в момента, в който я прочетох, реших, че трябва да избягам от приемното семейство. Същата вечер оставих снимките, които им направих, в социалната служба.
— А автобусът?
— В бележката пишеше и за него. Мама ме предупреждаваше, че ако не ги заваря у дома, трябва да отида на автогарата и да взема автобус сто и дванайсет за Ню Йорк. На следващата сутрин щели да ме чакат на автогара „Порт Оторити“. В плика имаше и пари.
— Почеркът на майка ти ли беше?
— Бележката беше напечатана.
— Изпращала ли ти е напечатани бележки и преди?
— Понякога. Използваше компютъра в закусвалнята. Там имат и принтер.
— А защо не е идвала в училището, за да си поговорите очи в очи?
— Когато съм в приемно семейство, това й е забранено. Но все пак можеше да ми оставя по някоя и друга бележка в канцеларията.
Роби се облегна на стола си.
— Мислиш, че тази бележка не е била написана от мама? — попита Джули.
— Твърде вероятно е — кимна той.
— Но на кого му е притрябвало да ми пише бележки, а на всичкото отгоре да ми изпраща и пари?
— На онзи, който е искал да се качиш в този автобус. Не е ли подозрително съвпадението, че човекът, който е бил с родителите ти в къщата, започва да стреля точно когато ти се появяваш там? Помисли, Джули. Нима убиецът би ти позволил да избягаш?