— Къде е била през цялото това време? — попита Роби. — И защо се появява чак сега?
— Омъжена е. Излизала от някакъв хотел наблизо след среща с мъж, който не е съпругът й.
— Ясно — бавно отвърна Роби.
— В момента един от нашите технически сътрудници съставя дигитални портрети на мъжа и момичето, базиращи се на нейните описания. След малко ще бъдат готови.
— Видяла ли е накъде отиват?
— За известно време били зашеметени, а след това изчезнали в някаква уличка.
— А твоята свидетелка просто се прибрала у дома, при любимия си съпруг?
— Била е уплашена и объркана. Доста по-късно осъзнала какво се е случило и решила да даде показания.
— Какво знаем за нея?
— Има ли някакво значение?
— Трябва да сме сигурни, че казва истината.
— А защо ще лъже за такова нещо?
— Не знам, но хората лъжат непрекъснато.
— Просто ела тук. Искам да чуеш историята й. Може би ще й зададеш въпроси, които съм пропуснала.
— Ще дойда, когато мога.
— Роби!
Но Роби вече беше прекъснал връзката. Телефонът започна да звъни в джоба му, но той не му обърна внимание. Знаеше, че е Ванс, но нямаше какво повече да й каже.
— Проблеми? — погледна го Джули.
— Не един и два.
— Непреодолими?
— Ще видим.
— А това какво е? — попита момичето и вдигна папката, която лежеше между седалките.
— Не ти трябва да знаеш.
— Защо, секретно ли е?
— Не точно. Рапорт от аутопсията на един човек.
— Какъв човек?
Роби ядосано я стрелна с очи.
— Много си любопитна!
— Има ли връзка с това, което се случи на родителите ми?
— Съмнявам се.
— Но не си сигурен, така ли?
— В момента не съм сигурен в нищо.
Тя разтвори папката и се втренчи в снимките.
— Ужас!
— А ти какво очакваше? Човекът е мъртъв.
Ръцете й започнаха да треперят. Роби забеляза това и намали скоростта.
— Само не повръщай в колата ми! — предупреди я той. — Сега ще отбия.
— Не е от това, Уил.
— А от какво?
Тя измъкна една снимка от папката — близкия кадър на дясната ръка на Рик Уинд.
Той понечи да обясни за татуировката, но Джули го изпревари.
— Спартански воин в защитна бойна поза — обяви с треперещ глас тя.
— Откъде знаеш? — учудено я погледна той.
— Татко имаше същата.
60
Роби спря до тротоара, дръпна ръчната спирачка и се извърна към нея.
— Сигурна ли си, че баща ти е имал същата татуировка?
— Погледни я, Уил — вдигна снимката пред очите му тя. — Според теб колко такива татуировки съм виждала през живота си?
Роби пое снимката и започна да я разглежда.
— Е, добре — кимна след известно време той. — Говори ли ти нещо името Рик Уинд?
— Не.
— Сигурна ли си?
— Да, сигурна съм.
Какво ли ще излезе от всичко това, запита се Роби и отново погледна снимката.
— Баща ти служил ли е в армията?
— Май не.
— Но не си сигурна, така ли?
— Никога не е споменавал подобно нещо. Нито пък има ордени и медали.
— Но е имал тази татуировка. Питала ли си го как се е сдобил с нея?
— Разбира се. Тя беше наистина странна. Той обясни, че преди години се интересувал от гръцката история и митология. Това го накарало да си направи татуировката. Много подробно ми обясни какво символизира тя.
— А откога е употребявал наркотици?
— Откакто се помня — сви рамене Джули.
— Ти си на четиринайсет. На колко беше той?
— На четирийсет и пет. Така пишеше на шофьорската му книжка.
— Значи при раждането ти е бил на трийсет и една-две. Имал е достатъчно време да опита разни неща. От колко време бяха женени с майка ти?
— Не съм сигурна. Те не говореха за това.
— Не празнуваха ли годишнини?
— Не, празнуваха само рождени дни. Всъщност само моя.
— Но наистина бяха женени, така ли?
— Носеха халки, подписваха се с „госпожа и господин Гети“. Това е всичко, което знам.