— Връщай се в леглото, Етан.
— Ама, мами…
— Ей сега идвам. Отивай в леглото. — Обръща се отново към Ланс. — Изненадва ме обстоятелството, че не знаете.
— Какво да знам?
— Мат не живее тук. Той пребивава в Ървингтън.
— Колата му е пред вас.
— Е, и?
— Тук ли е?
— Какво означава това?
Още една жена се появява на горната площадка.
— Коя сте вие? — пита Ланс.
— Казвам се Оливия Хънтър.
Марша се обръща към етърва си.
— Пита защо си паркирала колата си в моята алея.
— По това време? — обажда се Оливия. — И защо иска да знае това?
— Търсят Мат.
Ланс Банър казва:
— Знаете ли къде се намира съпругът ви, госпожо Хънтър?
Оливия Хънтър започва да се спуска по стълбите. И нейните стъпки са напрегнати и предпазливи. Може би това е знак. А може да е заради дрехите. Нали носи дрехи, дяволите да я вземат. Обикновени дрехи. Джинси и блуза. Не е нощница. Нито роба, нито пижама. По това време.
Нещо не се връзва.
Когато Ланс Банър поглежда отново Марша Хънтър, той разбира. По лицето й. Как може да съм такъв глупак, да пукна дано! Мълчанието отначало, разтакаването по стълбите, забавеният вървеж… всичко това яде време. Той се обръща към униформените:
— Вижте отзад. Бързо.
— Стоп! — виква Оливия. — Защо пращате хората си в задния двор?
Ченгетата хукват — единият откъм едната, другият — откъм другата страна на къщата. Ланс поглежда Марша. В очите й вижда предизвикателство.
В този миг всички чуват писък на жена.
Мат благодари на Средкриз и затваря.
— Какво става? — пита Оливия.
— Средкриз се обади. Чарлс Тали и Макс Дароу са убити.
— Господи!
— И ако нещо не бъркам — продължава Мат, като сочи към прозореца, — тия там са дошли да ме арестуват заради убийство.
Оливия затваря очи, опитва се да пропъди кошмара.
— Какво смяташ да правиш?
— Трябва да се измъкна оттук.
— Искаш да кажеш, да се измъкнем заедно.
— Не.
— Идвам с теб, Мат.
— Теб не търсят. Не разполагат с нищо насреща. Най-многото мислят, че изневеряваш на съпруга си. Няма да отговаряш на никакви въпроси. Нямат право да те задържат.
— Значи ще бягаш?
— Не виждам друг избор.
— Къде ще отидеш?
— Ще измисля къде. Но няма да поддържаме връзка. Те ще наблюдават къщата, ще подслушват телефона.
— Трябва ни схема, Мат.
— Какво ще кажеш да се срещнем в Рино?
— Какво?
— Утре в полунощ. 484 Сентър Лейн Драйв.
— Мислиш, че дъщеря ми…
— Съмнявам се. Но подозирам също, че Дароу и Тали не са работили самостоятелно.
Оливия се поколебава.
— Какво има?
— Как ще прекосиш цялата страна за толкова кратко време?
— Нямам представа. Ако не успея, все ще измислим нещо по-късно. Знам, че не е кой знае какъв план, но нямаме време за по-добър.
Оливия пристъпва към него. Отново усеща нещо в гърдите си. Леко присвиване. Никога не е изглеждала толкова хубава. Толкова ранима.
— Имаме ли време да кажеш, че все още ме обичаш?
— Обичам те повече от всякога.
— Каквато съм?
— Именно каквато си.
— Дори след…
— Дори след.
Оливия поклаща глава.
— Прекалено си добър за мене.
— Да, знам.
Тя се разсмива през сълзи. Той я прегръща.
— По-късно ще анализираме тези неща. Сега трябва да намерим дъщеря ти.
Тя казва нещо, нещо за живота, който заслужава да се биеш за него. Това му прави впечатление. Дори по-дълбоко от нейните разкрития. Ще се бие. Ще се бие заради двамата.
Оливия кимва, бърше сълзите си.
— Ето. Имам само двайсет долара.
Той ги взема. Поглеждат през прозореца. Ланс Банър приближава входната врата в компанията на двама униформени. Оливия застава пред него, сякаш за да поеме с тялото си куршум.
— Измъкни се отзад — промълвя тя. — Аз ще събудя Марша и двете ще се опитаме да ги позадържим.
— Обичам те.
Тя му дарява измъчена усмивка.
— Приятно е да го чуя. — Целуват се бързо и страстно. — Не позволявай да ти се случи нещо лошо.
— Няма.
Той се спуска надолу и тръгва към задната врата. Оливия е вече в спалнята на Марша. Несправедливо е да я въвличат в тази история, но имат ли избор? От кухнята вижда пристигането на трета полицейска кола.