На вратата се чука.
Няма време. Мат е намисли нещо. Мястото е разположено недалеч от Водния резерват на Ийст Ориндж. Това е най-вече гора. Ходил е там безброй пъти като дете. Ако стигне дотам, трудно ще го открият. След това ще се добере до Шорт Хилс, а после, е, после ще има нужда от чужда помощ.
Знае къде да отиде.
Ръката му е върху дръжката на задната врата. Чува звука от звънеца. Натиска дръжката и отваря вратата.
Някой е застанал от другата страна. Той почти припада от изненада.
— Мат… — Това е Кайра. — Мат, какво…
Той прави знак да мълчи и я вика вътре.
— Какво става? — шепне Кайра.
— Какво правиш тук?
— Ами… — Тя свива рамене. — Видях колите. Какво става?
— Дълго е за разправяне.
— Онази следователка, дето идва вчера… разпитва ме за тебе.
— Знам.
И двамата чуват подвикването на Марша:
— Един момент.
Очите на Кайра се разширяват.
— Искаш да избягаш ли?
— Дълго е за разправяне.
Погледите им се срещат. Пита се какво търси Кайра тук и сега. Не му се иска да я замесва. Ако вземе да пищи, ще я разбере напълно. Та тя е още дете. Не й е мястото тук, а и няма никаква причина да му вярва.
— Отивай — шепне Кайра.
Той не чака и не й благодари. Хуква навън. Кайра го следва, а после се отправя на другата страна, към стаята си над гаража. Мат съзира въжената люлка, която са направили с Бърни преди цяла вечност. Бе изключително жарък ден. И двамата са свалили ризи. Марша ги очаква на прага с ледени бири. Бърни бе настоявал да монтират и стоманено въже, по което децата да се спускат с помощта на ролка с дръжки, но Марша налага вето — прекалено опасно е. Мат е съгласен с нея.
Ама и спомени.
Дворното пространство е напълно открито. Няма дървета, няма храсти, няма камъни. Бърни е изринал всичко с намерение да монтира плувен басейн — още една мечта, макар и дребна, която си отива с него. Очертани са с бяло две бейзболни бази. Има и две малки футболни врати. Тръгва да прекосява двора. Кайра се е прибрала в гаража.
Мат долавя някакъв шум.
— Стоп! — Това е гласът на Оливия. Нарочно крещи, за да я чуе. — Защо пращате хората си в задния двор?
Няма време за колебание. Той е на открито. Да хукне с все сила? Шансът е нищожен. Втурва се в двора на съседите. Гледа да не тъпче цветните лехи, което е странна грижа при дадените обстоятелства, но той все пак го прави. Хвърля бегъл поглед назад.
Някакъв полицай се е показал иззад ъгъла на къщата.
Дяволите да го вземат.
Не са го забелязали. Още не са. Търси къде да се скрие. Съседите имат барачка за инструменти. Мат се хвърля зад нея. Притиска гръб към стената, както е виждал да правят по филмите. Няма смисъл от това. Бърка зад колана.
Пистолетът е там.
Мат рискува и надниква.
Ченгето гледа право към него.
Или поне така изглежда. Дръпва се бързо. Дали го е видял? Не може да се каже. Очаква всеки момент да чуе вик: „Ето го там, в съседния двор, крие се зад бараката!“.
Но нищо такова не последва.
Иска му се да надникне отново.
Не смее да рискува.
Клечи и чака.
Нов глас:
— Сам, видя ли нещо…
Гласът секва като от изключено радио.
Мат затаява дъх. Напряга слух. Стъпки? Шум от стъпки ли долавя? Не може да каже. Обмисля възможността да погледне отново. Ако така и така са се насочили насам, какво значение има?
Нещо много се умириха оттатък.
Ако полицаите все още го търсят, би трябвало да си подвикват един на друг. Но щом мълчат, значи има само едно обяснение: забелязали са го и сега се прокрадват насам.
Мат се ослушва отново.
Нещо подрънква. Като закачено на полицейски колан.
Няма съмнение — приближават го. Пулсът му забързва. Сърцето се блъска в гърдите. Заловен. Отново. Представя си какво ще се случи: грубо отношение, белезници, задната част на патрулна кола…
Затвор.
Обзема го страх. Те идват. Ще го хванат и тикнат отново в онази дупка. Никой там не ти обръща внимание. Затварят те като стой, та гледай. Та нали е бивш затворник. Пореден мъртвец след сбиване с Мат Хънтър. Забрави всичко останало. Това ти стига.
А какво ще стане с Оливия, ако пипнат него?
Той не може да каже истината, даже да иска, защото в този случай я праща право в затвора. А ако на този свят има нещо, което го плаши повече от собственото му затваряне…