Мат не знае как точно става това, но изведнъж усеща маузера в ръката си.
Успокой се, казва си той. Няма да стреляме по никого.
Но би могъл да ги заплаши, нали? Само дето те са трима или четирима, а други са на път. И те ще извадят оръжие, нали така? И тогава какво? Дали са се събудили Пол и Етан?
Пълзи към другата страна на бараката и наднича. Полицаите са на не повече от два метра. Забелязали са го. Няма как да им избяга. Идват право насам.
Няма спасение.
Мат стисва оръжието и се готви да побегне, когато нещо в двора на Марша привлича погледа му.
Кайра.
Сигурно е гледала през цялото време. Застанала е близо до гаражната врата. Погледите им се срещат. Мат вижда нещо като усмивка, изписано върху лицето й. Понечва да поклати глава, но не го прави.
Кайра писва.
Писъкът разцепва въздуха и кънти в ушите му. Ченгетата се обръщат към нея и с гръб към него. Тя писва отново. Полицаите тръгват натам.
— Какво има? — крещи единият.
Мат не чака да го канят. Хуква като бесен към гората. Нов писък. Мат не се обръща. Чак докато потъва сред дърветата.
Глава 42
Проснала крака върху бюрото, Лорън Мюз решава да се обади на вдовицата, оставена от Макс Дароу.
В Невада е три или четири сутринта — Лорън така и не може да запомни часовата разлика с този щат — но допуска, че жена, чийто съпруг е убит, едва ли спи много дълбоко.
Набира номера. Включва се гласова поща. Мъжки глас казва: „Макс и Гърти не могат да ви отговорят сега. Сигурно сме отишли на риба. Оставете съобщение, става ли?“.
Този глас от гроба я сепва. Макс Дароу, пенсионираното ченге, се оказва най-обикновен човек. Такива неща се забравят понякога. Вниманието ти е концентрирано върху дребни детайли, върху парченца от пъзела. Един живот е отнет. Гърти ще трябва да презапише обръщението в гласовата поща. Двамата с Макс никога вече няма да отидат заедно за риба. Звучи тривиално, обаче това е цял живот, борба, цял един съсипан свят.
Лорън оставя съобщение с телефонния си номер и затваря.
— Върху какво работите в момента?
Адам Йейтс, шефът на ФБР във Вегас. Дошъл е в окръжната прокуратура заедно с нея след срещата в кабинета на Джоан Търстън. Лорън вдига поглед към лицето му.
— Хрумват ми странни неща.
— Като например?
Разказва му за разговора със Сингъл Шейкър. Йейтс примъква стол от близкото бюро. Сяда, без да отделя поглед от нейния. Явно е от ония, дето много вярват в силата на погледа.
Когато приключва, Йейтс мръщи вежди.
— Просто не виждам ролята на тоя Мат Хънтър в цялата работа.
— Скоро ще го задържат. Може би тогава ще разберем.
Йейтс кимва, без да се отказва от втренчения поглед.
— Какво има? — пита го Лорън.
— Този случай… — започва Йейтс — … е от голямо значение за мене.
— Поради каква причина?
— Имате ли деца?
— Не.
— Омъжена ли сте?
— Не.
— Гей ли сте?
— Ти да не си се шашнал нещо, Йейтс?
Той вдига длан за извинение.
— Това беше тъпо. Прости ми.
— Какъв е тоя разпит?
— Нямаш деца — не знам дали ще разбереш.
— Майтап ли си правиш?
Йейтс вдига ръка отново.
— Не, казвам онова, което ме мъчи. Сигурен съм, че си свестен човек и прочее.
— Ще се разпадна от благодарност.
— Просто когато… когато имаш деца… нещата стават по-други.
— Направи ми една услуга, Йейтс. Спести ми баснята за това, как децата променят всичко, ако обичаш. Все тази глупост слушам от малцината си (за жалост) приятели.
— Не това имам предвид. — Той замълчава. — Всъщност си мисля, че от самотника става по-добро ченге. Повече възможности за концентрация.
— Като стана дума за концентрация… — Лорън взема някакъв лист от бюрото и започва да се прави на много заета.
— Да те питам нещо, Мюз.
Тя чака.
— Когато се събудиш заран… за кого най-напред се сещаш?
— Моля?
— Значи сутрин е. Отваряш очи. Понечваш да станеш от леглото. За кого най-напред ти минава през ума?
— Ти кажи.
— Е, не се обиждай, но отговорът е: за самата себе си. Нали така? Нищо лошо няма в това. Мислиш за себе си. Това е нормално. При всички самотници е така. Събуждаш се и се питаш какво имаш за правене през този ден. Може да се грижиш за възрастен родител или нещо друго. Но толкоз. Когато имаш дете, преставаш завинаги да бъдеш номер едно. Някой е по-важен от тебе. Това променя светогледа ти. Няма как иначе. Ти си мислиш, че знаеш всичко по отношение на закрила и служене. Но когато имаш семейство…